Джош бързо се обърна на същата страна и запрати крак нагоре. Уцели опонента си точно под брадичката. Краката на Неандерталеца се отлепиха от пода и той също се стовари върху витрината с домашните потреби… но не изтърва моторната резачка и се опита да се изправи. От двете ъгълчета на устата му течеше кръв.
Публиката ревеше и пляскаше.
— Десет секунди!
Джош стоеше на колене, когато осъзна от какво беше заобиколен — не само от тенджери и тигани, но и от разнообразие от ножове. Един, който беше дълъг около петнадесет сантиметра, лежеше точно пред него. Опря лявата си ръка около дръжката му, насили пръстите си да я стиснат единствено с помощта на волята си и ножът беше негов.
Неандерталеца, чиито очи бяха премрежени от болка, изплю няколко зъба и нещо, което приличаше на част от езика му.
Джош вече беше станал на крака.
— Хайде! — изкрещя той и направи заблуждаващо движение с острието. — Хайде, ненормален задник такъв!
Другият мъж го послуша и хукна по пътеката към него, като през цялото време въртеше резачката в смъртоносна арка.
Джош продължи да отстъпва назад. Погледна бързо през рамо, видя лудия рибар и мъжа с пушката, които бяха на около метър и половина зад него. За част от секундата осъзна, че Зелени зъби държеше пушката си съвсем хлабаво и спокойно. Връзката с ключовете висеше от колана му.
Неандерталеца настъпваше непоколебимо. Той се ухили и от устата му потече кръв.
— Вървиш в погрешната посока, приятелю Джош! — съобщи лорд Алвин. — Така или иначе вече няма значение. Времето свърши! Ела и си изпий хапчето!
— Целуни ми задника! — провикна се в отговор гигантът… и в следващия миг се завъртя като хала и заби ножа до дръжката в гърдите на Зелени зъби, точно над сърцето му. Устата на ненормалника се отвори, за да изпищи, а Джош хвана пушката с лявата си ръка и му я отне. Мъжът падна на пода, докато от раната му струеше артериална кръв.
Неандерталеца го нападна.
Джош се обърна в някакъв ужасен забавен каданс. Опитваше се да държи пушката стабилно и да напъха пръста си над спусъка. Неандерталеца почти го беше стигнал и резачката се стрелна за един последен ужасен удар. Гигантът опря приклада на пушката до гърдите си и усети неприятния полъх от резачката. Пръстът му намери спусъка и бързо го дръпна.
Неандерталеца беше на по-малко от метър от него и резачката беше на път да похапне плът.
Но в следващия миг в корема му се отвори голяма колкото юмрук дупка и половината му гръб излетя. Силата от изстрела разтресе Джош и едва не извади Неандерталеца от ботушите му. Моторната резачка прелетя покрай лицето на гиганта и тежестта ѝ завъртя мъртвеца като пумпал върху окървавената пътека.
— Не е честно! — изкрещя лорд Алвин и скочи от трона си. — Не игра по правилата!
Трупът се стовари на пода, като все още стискаше резачката; металните ѝ зъби издълбаха кръг в линолеума.
Джош видя как лорд Алвин хвърли мегафона и бръкна под робата си. В ръката му се появи още един блестящ пръст — подобен на сърп ловен нож, който приличаше на миниатюрна коса. Ненормалникът се обърна към Суон и Леона.
След изстрела от пушката останалите психично болни се бяха изпокрили. Джош разполагаше само с един патрон и не можеше да си позволи да го изхаби. Той хукна напред, прескочи все още потреперващото тяло и се насочи към секцията за домашни любимци, където лорд Алвин, чието лице беше изкривено от смесица от ярост и нещо, което приличаше на съжаление, коленичи пред Суон и я сграбчи за врата със свободната си ръка.
— Смърт! Смърт! — пищеше Дяволчето.
Детето погледна лицето на лорд Алвин и разбра, че ще умре. Сълзите запариха на очите му, но въпреки това вдигна предизвикателно брадичката си.
— Време е да заспиваш — прошепна ненормалникът и вдигна подобния на сърп нож.
Джош се хлъзна на окървавения под и падна, като се блъсна в един щанд, който се намираше на по-малко от два метра от багетата. Опита се да стане на крака, но осъзна, че няма да успее навреме.
Лорд Алвин се усмихна. От мътните му очи потекоха две сълзи. Ножът му беше вдигнат и готов да удари.
— Заспивай — каза той.
Но една малка сива топка вече се беше стрелнала иззад чувалите с храна за кучета и котешка тоалетна и ръмжеше като адска хрътка. Тя се нахвърли върху лицето на Алвин Мангрим.
Териерът заби зъби около тънкия и нежен нос на ненормалника, прехапа кожата и хрущяла и изви главата му назад. Лорд Алвин падна на една страна, загърчи се, запищя и френетично се опита да махне животното от себе си, но то не го пускаше.