Джош прескочи Ревльото, видя, че Суон и Леона са живи и стана свидетел как териерът дъвчеше носа на лудия водач, който размахваше ловния си нож. Гигантът насочи пушката в главата му, но не искаше да уцели кучето, пък и беше наясно, че този патрон им беше много необходим. Териерът внезапно пусна носа на лорд Алвин, дръпна се назад с кървавата плът между зъбите си, стъпи с лапички на пода и изстреля залп от лай.
Неормалникът в лилавата роба се изправи до седнало положение. Онова, което беше останало от носа, висеше на лицето му, а очите му бяха ококорени от шок. Той запищя „Богохулство! Богохулство!“, стана бързо на крака и избяга от секцията за домашни любимци, като не спираше да пищи през цялото време. Наблизо Дяволчето беше единственият от хората му, останал в близост Джуджето сипеше ругатни по Джош, който се спусна към пазарската количка, завъртя я и я засили по пътеката. Дяволчето продължи да подскача още няколко секунди, преди количката да се блъсне в аквариумите и да се преобърне.
Алвин Мангрим беше оставил ножа си. На Джош му бяха необходими няколко трудни минути, за да отреже въжетата на Суон и Леона. Когато освободи ръцете на детето, то го прегърна през врата и го стисна силно. Цялото ѝ тяло се тресеше като здрава фиданка по време на торнадо. Териерът се приближи достатъчно, за да може Джош да го докосне и седна на задните си крака. Муцуната му беше алена от кръвта на лорд Алвин. За първи път гигантът забеляза, че кучето има нашийник против бълхи, на който беше закачена малка метална табелка, на която пишеше „Убиец“.
Джош коленичи до Леона и я разтресе. Клепачите на старата жена потрепериха. Лицето ѝ беше отпуснато и раната над лявото ѝ око се подуваше и посиняваше. „Сътресение — помисли си той. — Или нещо по-лошо.“ Тя вдигна ръка, за да докосне размазаната боя на лицето му и отвори очи. Усмихна му се с усилие.
— Свърши добра работа.
Джош ѝ помогна да стане. Трябваше да се измъкнат бързо оттук. Той подпря пушката на корема си и тръгна по пътеката, където беше проснат Неандерталеца. Суон вдигна багетата, хвана Леона за ръката и я дръпна напред все едно водеше сомнамбул. Убиец се стрелна между тях, като през цялото време лаеше.
Джош стигна до тялото на Зелени зъби и му взе връзката с ключове. По-късно щеше да търси кой е за веригите на ръцете му. Точно сега трябваше да се махнат от тази лудница, преди лорд Алвин да е събрал маниаците си.
Докато вървяха по пътеката на „К-Март“, усетиха плахите движения на хаховците от двете им страни, но хората на онзи ненормалник нямаха собствена воля. Някой ги замери с обувка, а друг хвърли червена гумена топка, която подскочи към тях, но иначе стигнаха до предните врати без никакви произшествия.
Студеният дъжд продължаваше да вали като из ведро и само за няколко секунди подгизнаха. Лампите на паркинга хвърляха груби жълти ореоли над изоставените автомобили. Джош усети тежестта на изтощението да се прокрадва в тялото му. Намериха ръчната си количка преобърната, а запасите им бяха откраднати или разпилени. Чантите и нещата им ги нямаше, включително куклата на Бисквитеното чудовище на Суон. Детето погледна надолу и видя няколко от картите „Таро“ на Леона на мокрия асфалт, заедно със счупени парчета от колекцията ѝ от кристални топки. Хората на лорд Алвин не им бяха оставили нищо друго освен подгизналите дрехи, залепнали по телата им.
Суон погледна назад към „К-Март“ и изпита огромен ужас — чувството приличаше на онова, когато изгориш в огъня премръзналата си ръка.
Десет или единадесет фигури излязоха през вратите, поведени от човек в лилава роба, която се вееше около раменете му. Някои от тях носеха пушки.
— Джош! — изкрещя Суон.
Той продължи да върви на около три метра пред нея. Не я чу заради бурята.
— Джош! — изкрещя отново тя, след което пребяга разстоянието между двама им и го удари по гърба с Ревльото.
Гигантът се обърна, очите му бяха изморени… и той също ги видя, че идват. Бяха на тридесет метра от тях и вървяха на зигзаг между колите. Едно от оръжията просветна и задният прозорец на един ван „Тойота“ зад него експлодира.
— Залегнете! — провикна се Джош и накара Суон да се прикрие. Сграбчи и Леона, когато се разнесоха още изстрели. Прозорецът на още една кола се пръсна на парчета, но тримата вече се бяха скрили зад син „Буик“ с две меки гуми.
Куршумите рикошираха и навсякъде около тях се разхвърчаха стъкла. Джош приклекна и зачака копелетата да се приближат още, преди да се изправи и да изстреля последния си патрон.