— Хайде! — изкрещя Пол, когато двигателят се задави и изхриптя… за последно.
Гумите се въртяха — все по-бавно и по-бавно — още пет-шест метра, преди пикапът да спре. След това се завъртяха наобратно.
Пол скочи на спирачката, дръпна ръчната и включи на първа предавка. Пикапът спря на около стотина метра от върха.
Настъпи тишина.
— Това беше — каза Пол. Стив Бюканън седеше с една ръка на магнума и с другата около гърлото на бутилката с „Джони“.
— Какво ще правим сега, човече?
— Имаме три варианта. Да останем тук до края на живота си, да се върнем в хижата или да продължим пеш напред. — Той взе бутилката, излезе навън под съпровода на силния вятър и заобиколи каросерията. — Пътуването приключи, приятели. Свърши ни бензинът. — Хвърли кос поглед на Сестрата. — Доволна ли си, госпожа?
— Все още имаме краката си.
— Аха. Както и те. — Пол кимна към двата вълка, които стояха в края на гората и ги наблюдаваха с интерес. — Мисля, че ще ни победят в състезанието по ходене, какво ще кажеш?
— Колко километра има до хижата? — попита Кевин Рамзи, който беше прегърнал треперещата си съпруга. — Можем ли да се приберем, преди да мръкне?
— Не. — Пол погледна отново Сестрата. — Госпожа, аз съм един проклет глупак, че се оставих да ме убедиш да направим това. Знаех, че бензиностанциите ще са безполезни!
— Тогава защо дойде?
— Защото… защото исках да повярвам. Дори да знаех, че грешиш. — Той усети раздвижване вляво и видя още три вълка да идват иззад останките на източното платно. — Бяхме в безопасност в хижата. Знаех, че няма нищо останало!
— Всички хора, минали по този път, са отивали някъде — настоя клошарката. — А ти щеше да стоиш в онази хижа, докато задникът ти пуснеше корени.
— Трябваше да останем! — изхленчи Мона Рамзи. — О, Господи, ще умрем тук!
— Можеш ли да станеш? — обърна се Сестрата към Арти. Той кимна. — Мислиш ли, че можеш да ходиш?
— Имам хубави обувки — изграчи той. Изправи се до седнало положение и на лицето му се изписа силна болка. — Да, мисля, че мога.
Тя му помогна да стане на крака, след което свали задната каната и Арти слезе. Веднага се стисна за ребрата и се подпря на пикапа. Сестрата окачи ремъка на пушката на рамо, пусна внимателно мешката на земята и слезе от каросерията. Погледна Пол Торсън.
— Тръгваме в тази посока. — Посочи върха на хълма. — Идваш ли с нас или ще останеш тук?
Очите ѝ бяха с цвета на стомана върху бледото ѝ изгорено лице. Пол осъзна, че тя е или най-лудата, или най-коравата женка, която беше срещал.
— Там няма нищо друго освен нищо.
— Нямаше нищо там, откъдето дойдохме. — Клошарката вдигна мешката и с облегнатия на рамото ѝ Арти тръгна нагоре по възвишението.
— Дай ми пушката — каза ѝ Пол. Тя спря. — Пушката — повтори той. — Бездруго няма да ти свърши никаква проклета работа. Докато я свалиш от рамото си, вече ще си станала на кайма. Ето. — Предложи ѝ бутилката. — Отпий си една хубава глътка. Всички ще отпият, преди да тръгнем. И, за бога, наметнете се с тези одеяла. Предпазете лицата си, доколкото това е възможно. Стив, донеси одеялото от предната седалка. Хайде, побързай!
Сестрата отпи от бутилката, даде глътка на Арти и след това я върна заедно с пушката на Пол.
— Ще вървим заедно — каза на всички им той. — Оставаме в сплотена група — ще вървим като каруците, които индианците са нападали. Нали така? — Пол погледна събиращите се вълци, вдигна пушката си, прицели се и простреля един в ребрата. Животното падна и останалите му се нахвърлиха, за да го разкъсат на парчета. — Така, хайде да тръгваме по проклетия път.
Поеха напред, докато вятърът ги брулеше силно от различни посоки. Пол излезе най-отпред на групата, а Стив Бюканън застана най-отзад. Не бяха изминали повече от шест метра, когато един вълк се измъкна иззад една преобърната кола и прибяга пред тях. Пол вдигна пушката, но животното вече беше намерило укритие зад друг автомобил.
— Пази ни гърба! — провикна се на Стив.
Животните прииждаха от всички страни. Стив преброи осем само отзад. Издърпа петлето на магнума. Сърцето му думкаше като барабаните на групата „Блег Флаг“.
Още един вълк прибяга отляво и се насочи към Кевин Рамзи. Пол се завъртя като светкавица и стреля. Куршумът се вряза в асфалта, но животното избяга. Мигновено още два вълка се стрелнаха отдясно.