Выбрать главу

— Внимавай! — провикна се Сестрата към Пол, който се обърна навреме, за да разкъса крака на единия. Животното затанцува като лудо на магистралата, преди четири други да го извлачат настрани. Пол стреля по тях и уцели два от зверовете, но другите избягаха. — Патрони! — провикна се той и клошарката извади една шепа от кутията, която ѝ даде да носи в мешката си. Мъжът набързо презареди, но беше дал ръкавиците си на Мона Рамзи и потната му кожа залепваше за студения метал на пушката. Останалите патрони прибра в джоба на палтото си.

Намираха се на седемдесет метра от върха на възвишението.

Арти се отпусна тежко на Сестрата. Изкашля кръв и залитна, краката му бяха на път да го предадат.

— Можеш да го направиш — каза му клошарката. — Хайде, продължавай да вървиш.

— Изморен съм — отвърна той. Беше горещ като пещ и предаваше топлина на останалите около него. — О… толкова… съм…

Една вълча глава се стрелна от отворения прозорец на изгорял „Олдсмобил“ и челюстите ѝ изщракаха до лицето на Арти. Сестрата го дръпна настрани и зъбите изщракаха почти толкова силно, колкото пушката на Пол след секунда. Главата на вълка се пръсна в облак от кръв и мозък и тялото му се отпусна на седалката на колата.

— … изморен — довърши Арти.

Стив видя как два вълка ги връхлитат отзад. Вдигна магнума с две ръце. Дланите му бяха потни и се плъзгаха на дръжката, макар да замръзваше. Едното от животните мина отстрани, но другото продължи право срещу него. Стив тъкмо щеше да стреля, когато звярът скъси разстоянието помежду им на три метра, но накрая само изръмжа и се скри зад един шевролет. Младият мъж можеше да се закълне, че вълкът е изръмжал името му.

Забеляза раздвижване вляво от себе си. Обърна се, но осъзна, че е закъснял.

Изпищя, когато вълкът го удари и му подкоси краката. Магнумът изхвърча — подскочи от ръката му и се плъзна върху леда. Един огромен сребристосив вълк го захапа за левия глезен и го задърпа към гората.

— Помогнете ми! — разкрещя се той. — Помогнете ми!

Старецът беше по-бърз от Пол. Той направи три крачки на бегом, вдигна късовълновото радио и го стовари върху главата на звяра. Радиото се пръсна като конфети от кабели и транзистори и вълкът пусна глезена на Стив. Пол го простреля в ребрата и звярът също беше нападнат от други три. Стив закуцука към магнума, а старецът изгледа ужасен счупеното радио в ръцете си. Младият мъж го върна обратно в групата и той пусна устройството на земята.

Повече от петнадесет вълка се въртяха около тях, като спираха само за да разкъсат ранените и убитите си събратя. От гората прииждаха още. „Мили боже!“, каза си Пол, когато ги обгради армия от зверове. Прицели се в най-близкия.

Един вълк се измъкна изпод една от колите, която се намираше от другата страна на пушката му.

— Пол! — изкрещя Сестрата… и видя как звярът скочи към него, преди да успее да направи или да каже нещо друго.

Мъжът бързо се завъртя, но беше ударен и съборен под тежестта на дращещия и ръмжащ изрод. Зъбите на звяра посегнаха към гръкляна му… и се затвориха на пушката, с която се опита да предпази лицето си. Сестрата трябваше да пусне Арти, за да прогони вълка. Тя го изрита с всичка сила в ребрата. Животното пусна пушката на Пол, посегна към крака ѝ и се приготви да скочи върху нея. Клошарката видя очите му, които бяха полудели и предизвикателни като тези на Дойл Халанд.

Вълкът скочи.

Последваха две експлозии, които приличаха на топовни изстрели, и куршумите от магнума на Стив почти разкъсаха животното наполовина. Сестрата се дръпна на една страна, за да може нападателят ѝ да прелети покрай нея. Зъбите му продължаваха да щракат, а вътрешностите му се носеха след него.

Клошарката си пое дълбоко въздух, обърна се към Арти и видя как два вълка го нападнаха едновременно.

— Не! — изкрещя тя, когато продавачът на обувки падна. Удари едното от животните с мешката си и го запрати на повече от два метра върху асфалта. Второто захапа крака на Арти и започна да го влачи.

Мона Рамзи изпищя и се отдели от групата. Тя мина на бегом покрай Стив и се насочи обратно по пътя, от който бяха дошли. Стив се опита да я хване, но не успя, и Кевин хукна след нея, сграбчи я около кръста и я вдигна във въздуха точно когато един вълк се стрелна към тях изпод една кола и я захапа за левия крак. Кевин и звярът се впуснаха в смъртоносна игра на дърпане на въже, докато жената пищеше и риташе с крака и още вълци се появиха от гората. Стив се опита да стреля, но се страхуваше да не уцели някой от семейство Рамзи. Той се подвоуми и на лицето му изби студена пот. Все още беше в транс, когато един тридесеткилограмов вълк го удари в рамото като дизелов влак. Чу как рамото му се счупи, докато падаше. Загърчи се от болка, а вълкът го нападна отново и задъвка ръката, в която държеше пистолета.