Тялото на Арти се плъзна към земята.
— Не — скара му се Сестрата и го задържа прав, като вложи цялата си сила.
Продължаваше да го държи, когато дойдоха да ѝ помогнат да се качи в белия джип.
44
На светлината на газената лампа полковник Маклин се възхити на отражението си в огледалото на банята на караваната „Еърстрийм“.
Сиво-зелената нацистка униформа му беше малко стегната в гърдите и кръста, но ръкавите и крачолите му бяха по мярка. На кръста му висеше черен кожен кобур и зареден „Люгер“. На краката си беше обул подковани нацистки ботуши, които също малко го стягаха, но беше решен да ги носи. Няколко медала украсяваха якето на униформата му и макар да не знаеше за какво са, смяташе, че изглеждат много внушително.
Килерът в кочината, която представляваше спалнята на споминалия се Фреди Кемпка, беше пълен с нацистки униформи, бронежилетки, ботуши, кобури и подобни. Над леглото беше разпънато нацистко знаме, а на рафта имаше книги като „Възход и падение на Третия райх“, „Военни стратегии и маневри“, „Военно дело през Средновековието“ и „История на изтезанията“. Роланд беше взел томовете и ги беше погълнал с чиста страст. Шийла Фонтана спеше в другата стая, като стоеше предимно сама, освен когато Маклин имаше нужда от нея. Жената като че ли с удоволствие вършеше задълженията си, макар да лежеше неподвижно и безстрастно. На няколко пъти полковникът я чу да плаче посред нощ, сякаш се събуждаше от лош кошмар.
През тези няколко дни, в които живееха в караваната, Маклин беше направил пълна инвентаризация на събраното от Фреди Кемпка: имаше достатъчно вредна храна и безалкохолни напитки, за да се нахрани цяла армия, изобилие от бутилирана вода и консерви… но двамата с Роланд бяха най-заинтересовани от оръжията. В спалнята на Кемпка имаше арсенал от автомати, пушки, пистолети, сандък със сигнални ракети, димни гранати, обикновени гранати и сандъци и торби с муниции, разхвърлени наоколо като злато в съкровищница. Войника сянка нямаше нужда да казва на Маклин, че е намерил рая.
Полковникът погледна лицето си в огледалото. Брадата му беше набола и със сивия си цвят го караше да изглежда много стар. Кемпка беше оставил бръснач в банята и той реши да се избръсне. Косата му също беше прекалено дълга и чорлава, а предпочиташе късата военна подстрижка. Кемпка беше оставил и ножици, които щяха да му свършат хубава работа.
Маклин се наведе напред и се вторачи в собствените си очи. Те все още бяха хлътнали и в тях се беше отпечатал споменът за болката, която беше прорязала раната му на Голямото солено езеро — тази болка беше разтърсваща, но си струваше. Старата мъртва кожа се беше обелила. Полковникът се чувстваше като нов човек, прероден и отново жив… в леденосините си очи видя онзи Джимбо Маклин, който беше в онези дни, в които кипеше от младост и бързина. Знаеше, че Войника сянка се гордее с него, защото отново беше истински мъж.
Липсваше му дясната му ръка, но щеше да се научи да използва автомат и пушка с лявата. В крайна сметка разполагаше с всичкото време на света. Раната му беше превързана с парчета плат от чаршаф и продължаваше да кърви, но тежестта вече я нямаше. Знаеше, че солената вода е изгорила инфекцията.
Маклин смяташе, че е много красив, много — да — царствен в тази нацистка униформа. Може би това беше униформата на германски генерал, замисли се той. Тя беше в чудесно състояние, имаше само няколко дупки от молци в нея. Явно Кемпка се беше грижил добре за колекцията си. Лицето на полковника сякаш беше прорязано от повече бръчки отпреди, но нещо в това негово ново лице лъхаше на опасност; приличаше на вълча муцуна. От случилото се в Земен дом беше загубил повече от десет килограма. Имаше обаче нещо друго на лицето му, което го тревожеше…
Вдигна ръка и докосна подутината под лявото му око, която приличаше на кафява пъпка с размерите на четвърт долар. Опита се да я обели, но тя се беше сляла с кожата му. На челото му имаше още четири подобни пъпки, които първоначално беше помислил за брадавици, но тях също не успя да ги обели. „Може би е рак на кожата — помисли си той. — Може би радиацията ги е причинила.“ Беше забелязал същото подобно на брадавица образувание с размерите на четвърт долар на брадичката на Роланд. „Рак на кожата“, каза си отново. Е, докато се бръснеше, щеше да вземе бръснача, да ги изреже и да сложи край. Кожата му беше прекалено здрава за подобни ракови образувания.
Странно е, помисли си Маклин, че тези малки кръгли пъпки бяха само на лицето му. Нямаше по ръцете или някъде другаде. Само на лицето.