— Да, сър — отговори момчето. — Хората искат да им се казва какво да правят. Те не желаят да взимат решения. — Очите на Роланд зад танкистките очила също засияха от вълнение. Той виждаше голямата картина, която Краля рисуваше — огромната Армия на съвършенството, която се придвижваше по земята пеша, в коли и каравани и завземаше и поглъщаше лагерите и обществата, които се изпречваха на пътя ѝ и така ставаше по-силна. Щяха да приемат само здрави и небелязани мъже и жени, които бяха готови да възстановят Америка. Ухили се. О, каква игра на „Кралският рицар“ щеше да стане!
— Хората ще ме последват — каза полковник Маклин и кимна. — Ще ги накарам да ме последват. Ще ги науча на дисциплина и контрол и ще правят всичко, което им кажа. Нали? — Очите му направо пламнаха, когато изгледа Шийла.
Жената се поколеба. Военният герой и хлапето я гледаха. Помисли си за топлото си легло и всичката храна и оръжия, които бяха тук, и след това се сети за територията на боклукчиите и нещата, които пъплеха в мрака.
— Да — отвърна тя. — Каквото кажеш.
След по-малко от два часа Лори и групичката му се върнаха с вана, понтиака и двете каравани. Малкият лагер беше нападнат изненадващо и нямаше никакви ранени или загинали от Армията на съвършенството на Маклин. Лори донесе няколко раници, пълни с консерви и още бутилирана вода, плюс три туби бензин и кашон с моторно масло. Ефрейторът изпразни джобовете си, които бяха натъпкани с часовници, диамантени пръстени и щипка с двадесетачки и петдесетачки. Маклин му каза да задържи единия от часовниците и да даде допълнителни дажби на останалите от групичката си. Най-големият от диамантените пръстени предложи на Шийла Фонтана, която изгледа бижуто за момент, докато проблясваше в дланта на полковника, след което го взе. На него беше написано От Даниел за Лиза — с любов завинаги. Едва след като го сложи на пръста си и го приближи до светлината на една от лампите, за да му се наслади, забеляза, че диамантите са опръскани с мънички точици засъхнала кръв, които им придаваха неприятен оттенък.
Роланд намери пътна карта на Юта под задната седалка на понтиака, а от жабката му извади няколко химикала и компас. Даде всичката плячка на Краля и той го награди с един от медалите си, украсен със свастика.
Момчето веднага го закачи на тениската си.
Полковник Маклин разпъна картата на масата под светлината на лампата в своята щабквартира и седна, за да я разгледа. След като помисли в мълчание за известно време, взе един червен химикал и нарисува крива стрелка, която сочеше на изток.
— Най-добрият ми човек — каза наведеният над рамото на Маклин Войник сянка.
На сутринта, под гъстите сиви облаци, които пъплеха бавно на изток, Роланд, Лори и още десет избрани войници съпроводиха тридесет и шест белязани от изгаряния мъже, жени и деца до границата с територията на боклукчиите. След като изстрелите утихнаха, боклукчиите излязоха от дупките си и запълзяха към наградата си от трупове.
45
Суон и Джош следваха железопътните линии през пясъчната буря вече цели три дни, когато се натъкнаха на останките от влака.
Не го видяха, докато почти не стигнаха до него. Пред тях се разкриха вагоните, които бяха разпилени навсякъде, а някои се бяха качили върху предните. Повечето от тях бяха строшени, с изключение на служебния вагон и два товарни вагона. Суон слезе от Муле и последва Джош, който вървеше внимателно върху останките.
— Внимавай за пирони! — предупреди я той и тя кимна. Убиец беше станал бял като тебешир заради прахта. Кучето изпревари гиганта и задуши внимателно разцепените дъски под лапите си.
Джош спря, засенчи с ръка очите си, за да се предпази от прахта, и погледна страната на един товарен вагон. Бурята почти беше олющила боята, но все пак успя да различи избелялата панорама от клоуни, лъвове и три обръча под голяма тента. С красиви червени букви беше написано: „ЦИРК РИДЕЛ“.
— Това е цирков влак! — каза гигантът. — Вероятно е пътувал за поредното си представление, когато е излязъл от релсите. — Посочи към служебния вагон. — Да видим какво ще намерим.
През изминалите три нощи спаха в хамбари и изоставени ферми. В един от дните железопътните линии ги отведоха в средно на големина градче… но вятърът им донесе неприятната миризма на разложение и те не посмяха да влязат в него. Заобиколиха го, преместиха се на линиите от другата страна и продължиха по равната местност.