— Няма никой друг освен теб? — попита детето.
— Да, само аз съм. Останах последният оцелял от цирк „Ридел“. — Ръсти погледна Джош. — Кой спечели?
— Какво имаш предвид?
— Войната. Кой спечели войната? Ние или руснаците?
— Не знам. Ако Русия прилича на онова, което двамата със Суон видяхме… Бог да им е на помощ и на руснаците.
— Е, трябва да отвръщаш на огъня с огън — рече Ръсти. — Така казваше майка ми. Бори огъня с огън. Вероятно има нещо хубаво в цялата тази работа. Вероятно вече са изстреляни всичките бомби и ракети на света и не са останали такива. Огньовете са победени… и старият свят все още е тук, нали?
— Да — съгласи се Джош. — Светът все още е тук. Както и ние.
— Предполагам, че светът се е променил. Искам да кажа, че ако навсякъде е като тук, понятието за лукс малко се е променило.
— Забрави за лукса — каза му гигантът. — Този вагон и печката са лукс, приятелю.
Ръсти се ухили и показа дупката от липсващия зъб.
— Аха, имам си истински дворец тук, нали? — Той се загледа в Суон, след което стана, отиде до закачалката и откачи от нея едно черно кадифено сако. Намигна ѝ, свали си дънковото яке и си облече новото. В джоба на гърдите му имаше бяла кърпичка. — Ще ти кажа с какво разполагаме още… с нещо, което никога няма да се промени, малка госпожице. С магия. Вярваш ли в магията, скъпа?
— Да — отвърна детето.
— Добре! — Ръсти извади светкавично бялата кърпичка и в ръката му мигом се появи букет от хартиени цветя в ярки цветове. Подаде ги на Суон. — Приличаш на дама, която би оценила тези красиви цветя. Разбира се, най-добре да ги сложим във вода! Ако цветята не получат водата си, ще увехнат! — Мъжът изпъна другата си ръка напред, разтърси китката си във въздуха и от нищото се появи малка червена пластмасова кана. Наклони я над цветята, но вместо вода потече жълт прах и полетя към пода. — Ах — каза той и се престори на разочарован, но погледът му бързо просветна. — Знаеш ли какво, малка госпожице, може би това е магически прашец! Да, такъв е! Магическият прашец ще поддържа цветята живи също като водата! Какво мислиш?
Макар трупът в ъгъла да я плашеше, Суон се усмихна.
— Разбира се — отвърна тя. — Сигурна съм, че ще свърши работа.
Ръсти размаха тънката си ръка пред лицето на детето. Неочаквано между показалеца и средния му пръст се появи червена топка, а в следващия миг такава изникна и между палеца и показалеца му. Хвана по една в двете си ръце и започна да ги подхвърля във въздуха.
— В момента си мислиш, че нещо липсва, нали? — попита я той и докато топките летяха, посегна с дясната си ръка към ухото ѝ. Суон чу тихо пук и в дланта му се озова трета червена топка. Ръсти продължи да жонглира с трите. — Ето я и нея. Знаех си, че ще я намеря някъде.
Детето пипна ухото си.
— Как го направи?
— Магия — обясни Ръсти и напъха едната топка в устата си; после лапна втората и третата. Празната му ръка погали въздуха и адамовата му ябълка подскочи, когато глътна топките. — Ах, колко са вкусни. Искаш ли да ги опиташ? — Той протегна длан към нея, в която бяха трите червени топки.
— Видях те да ги изяждаш! — изненада се Суон.
— Аха, хапнах ги. Тези са други три. Прехранвам се с тях, нали разбираш? Хапвам си кучешка храна и магически топки. — Усмивката на Ръсти се изкриви и постепенно изчезна. Той погледна трупа и прибра трите топки в джоба си. — Е, стига толкова магия за днес.