В зиданата камина в къщата гореше огън. На него беше сложена чугунена тенджера, в която вреше зеленчуков бульон със солено свинско. Възрастният мъж с грубото лице и плахата му съпруга потръпнаха, когато видяха Джош Хъчинс да влиза след Ръсти през вратата. По-скоро размерите му, отколкото маската, ги изплашиха, защото, макар да беше изгубил много от мазнините си през изминалите години, беше натрупал мускули и все още беше с внушителна осанка. Ръцете му бяха на бели петна и старецът се вторачи в тях, докато не ги прибра в джобовете си.
— Ето го бобът — каза нервно Ръсти и подаде консервите на домакина. Забеляза, че пушката е оставена до камината, на една ръка разстояние, в случай че старецът решеше да я използва.
Консервите с боб бяха приети и възрастният господин ги даде на съпругата си. Тя изгледа нервно Джош и се върна в задната част на къщата.
Ръсти свали ръкавиците и палтото си, преметна ги на един стол и накрая махна шапката си. Косата му беше посивяла почти цялата, а на слепоочията му беше побеляла, макар да беше само на четиридесет години. Брадата му беше прошарена на сиви ивици, а белегът от куршум изпъкваше с бледия си цвят върху бузата му. Около очите му си бяха прокарали път мрежи от дълбоки бръчки. Той застана пред камината и се наслади на чудесната ѝ топлина.
— Хубав огън си имате тук. Със сигурност прогонва студа.
Старецът продължаваше да зяпа Джош.
— Можеш да свалиш палтото и маската си, ако искаш.
Гигантът махна връхната си дреха. Под нея беше облякъл два дебели пуловера един върху друг. Нямаше намерение да маха черната ски маска.
Старецът се приближи до него, но рязко спря, когато видя сивия израстък, който покриваше дясното му око.
— Джош е кечист — побърза да обясни Ръсти. — Маскирания Мефисто — това е той! Аз съм фокусник. Виждаш ли, ние сме пътуващото представление. Ходим от град на град и изпълняваме номерата си за хората, които могат да ни дадат нещо. Джош се бори с всеки, който иска да го повали, и ако другият успее да го стори, целият град получава безплатно представление.
Старецът кимна разсеяно. Погледът му беше като прикован към гиганта. Съпругата му се върна с консервите, които беше отворила, и изсипа съдържанието им в тенджерата, след което разбърка гозбата с дървена лъжица. Най-накрая възрастният господин каза:
— Струва ми се, че някой ти е разказал играта, приятелю. Градът му определено се е радвал на безплатно представление, а? — Той изсумтя и се разсмя като квачка. Нервите на Ръсти се поуспокоиха. Не мислеше, че тази вечер ще има игра на изстрели. — Ще донеса каната с кафето — каза старецът и излезе от стаята.
Джош се приближи до огъня, за да се стопли, и възрастната жена се отдръпна от него, сякаш беше болен от чума. Тъй като не искаше да я плаши, прекоси стаята и отиде до прозореца, за да погледне към морето от пънове и самотното дърво.
— Името ми е Силвестър Муди — представи се старецът, когато се върна с поднос с няколко кафяви глинени чаши. — Приятелите ме наричаха Слай, като онзи тип, който се снимаше в онези екшън филми. — Остави подноса на малка чамова маса, след което отиде до полицата и взе дебела азбестова ръкавица. Сложи си я и бръкна в камината, за да вземе врялата метална кана, закачена на забит в задната стена пирон. — Хубаво и горещо — каза старецът и започна да налива от черната течност в чашите. — Нямаме мляко и захар, така че не питайте. — Кимна към възрастната жена. — Това е съпругата ми, Карла. Малко е нервна покрай непознати.
Ръсти взе една от горещите чаши и изпи кафето с истинско удоволствие, макар да беше толкова силно, че можеше да нокаутира и Джош.
— Защо само едно дърво, господин Муди? — попита гигантът.
— А?
Джош все още стоеше до прозореца.
— Защо сте оставили само това дърво? Защо не сте го отрязали като останалите?
Слай Муди взе една от чашите с кафе, отнесе я до маскирания гигант и с огромни усилия се опита да не поглежда ръката на бели петна, която прие топлата напитка.
— Живея в тази къща от близо тридесет и пет години — отвърна старецът. — Това е много време на едно място, на едно и също парче земя, нали? О, някога имах чудесна царевична нива там отзад. — Домакинът посочи към задната част на къщата. — Отглеждах си малко тютюн и фасул. Всяка година двамата с Жанет отивахме в градината и… — Старецът млъкна, примига и погледна Карла, която го гледаше с ококорени и шокирани очи. — Съжалявам, скъпа. Исках да кажа, че двамата с Карла отивахме в градината и беряхме цели кофи с хубави зеленчуци.