Сърцето ѝ прескочи. Живот, осъзна тя. Дълбоко в самото дърво все още имаше живот. Мина толкова време — толкова много време — откакто за последно усети докосването на живота под пръстите си. Усещането отново беше почти ново за нея и едва сега осъзна колко много ѝ е липсвало. Онова, което приличаше на слабо електричество, сякаш се надигаше от земята, минаваше през подметките на ботушите ѝ, продължаваше по гърба ѝ, по ръцете и стигаше чак до дланта ѝ върху дървото. Дръпна ръка и боцкането изчезна. Допря отново пръсти до дървото, сърцето ѝ прескочи и почувства силен шок, сякаш някой беше подпалил гръбнака ѝ.
Тялото ѝ се разтресе. Чувството за течащо през него електричество ставаше все по-силно, почти болезнено, а костите ѝ изтръпнаха от пулсиращата енергия, която преминаваше през нея и се вливаше в дървото. В един момент вече не можеше да издържа повече и си дръпна ръката. Продължаваше да усеща боцкане в пръстите.
Но все още не беше приключила. Съвсем импулсивно протегна показалец и написа няколко букви върху ствола на дървото: С… У… О… Н.
— Суон! — разнесе се глас от къщата и я стресна. Момичето се обърна към него. Вятърът издърпа импровизираната ѝ качулка и я свали от главата и раменете ѝ.
Слай Муди беше застанал между Джош и Ръсти с газена лампа в ръка. На жълтата ѝ светлина видя, че фигурата под ябълковото дърво нямаше лице.
Главата на момичето беше покрита със сиви образувания, които се бяха появили като черни брадавици, бяха ставали все по-големи и се бяха разпространявали с годините, за да се свържат със сиви филизи помежду си като търсещи се и сплетени лози. Образуванията бяха покрили главата ѝ като възлест шлем, бяха скрили чертите на лицето ѝ и ги бяха запечатали под себе си, с изключение на една малка цепка на лявото ѝ око и груба дупка на устата ѝ, през която дишаше и се хранеше.
Карла изпищя зад Слай. Старецът прошепна:
— О… Господи…
Безликата фигура сграбчи одеялото и се забули с него. Джош чу сърцераздирателния ѝ вик, когато хукна към хамбара.
49
Мракът падна над покритите със сняг сгради и къщи на някогашния Броукън Боу, Небраска. Градът беше заобиколен от ограда от бодлива тел, а на места бяха запалени дърва и парцали в празни метални кутии от масло. Вятърът подхващаше огньовете и раздигаше оранжеви искри към небето. На северозападната арка на магистрала 2 десетки трупове почиваха вкочанени от студа на местата, на които бяха паднали, а скелетите на овъглени автомобили все още тлееха.
В крепостта, в която се беше превърнал Броукън Боу през последните два дни, триста и седемнадесет болни и ранени мъже, жени и деца отчаяно се опитваха да се стоплят около огромна централна клада. Къщите на града бяха опустошени и превърнати в гориво за пламъците. Още двеста и шестдесет и четири мъже и жени, въоръжени с пушки, пистолети, брадви, чукове и ножове се бяха свили в набързо изкопаните около бодливата тел окопи в западния край на Броукън Боу. Лицата им бяха обърнати на запад, към виещия леден вятър, който беше отнел живота на мнозина. Хората трепереха в парцаливите си палта и тази вечер се страхуваха от една различна смърт.
— Там! — провикна се един мъж със заледена превръзка на главата и посочи в далечината. — Там! Идват!
Разнесе се хор от викове и предупреждения. Набързо се провериха пушки и пистолети. Окопът завибрира от изнервените движения на хората, а дъхът им се изви във въздуха като диамантен прах.
Всички забелязаха фаровете, които бавно си проправяха път през касапницата на магистралата. След малко хапещият вятър им донесе на крилете си музика. Карнавална музика. С приближаването на фаровете един кльощав мъж с хлътнали очи и палто от овча кожа застана в средата на окопа и погледна през бинокъл пристигащия автомобил. Лицето му беше покрито с тъмнокафяви келоиди.
Мъжът свали бинокъла от очите си, преди студът да е залепил чашките за лицето му.
— Не стреляйте! — изкрещя наляво той. — Предайте нататък! — Съобщението продължи надолу по линията. Мъжът погледна вдясно и изкрещя същата заповед, след което зачака с облечена в ръкавица ръка на автомата „Инграм“ под палтото му.
Автомобилът мина покрай една горяща кола и на червения блясък се видя, че всъщност е камион с останки от боя от двете страни, които рекламираха различни видове сладолед. Два високоговорителя бяха монтирани на покрива на кабината, а предното стъкло беше заменено от метален капак, на който имаше само два тесни прореза, през които шофьорът и пътниците да виждат. Предната броня и радиаторът бяха покрити с метал, от който се подаваха назъбени метални шипове, дълги около шестдесет сантиметра. Стъклото на двата фара беше подсилено с дебела лента и покрито с телена мрежа. От двете страни на камиона имаше прорези за оръжия и на покрива му беше монтирана груба ламаринена оръдейна кула, от която се подаваше цевта на тежка картечница.