— Имам предвид, че там се води война… в Канзас, Оклахома, Небраска… в Дакотите също. О, срещнах много бежанци, които идваха от запад. Наричат го Бойното поле, защото много армии се бият там — Американското братство, Нашествениците на Нолан, Армията на съвършенството, Ескадрон Хидра и още пет-шест други.
— Войната свърши. — Сестрата се намръщи. — За какво, по дяволите, се бият?
— Земя. Селища. Храна, оръжия, бензин — каквото е останало. Изгубили са умовете си. Искат да убият някого и щом не са руснаците, трябва да си създадат нови врагове. Чух, че Армията на съвършенството е тръгнала на поход срещу оцелелите с келоиди. — Хю докосна релефния ален белег, който покриваше половината му лице. — Смятат, че това е знакът на Сатаната.
Пол се помести неудобно на стола си. По време на пътуванията си двамата със Сестрата бяха чули за селища, нападнати и изпепелени от банди мародери, но за първи път чуваха за организирани групировки.
— Колко големи са тези армии? Кой ги води?
— Маниаци, псевдопатриоти, военни, сам си избери — отвърна лекарят. — Миналата седмица оттук минаха мъж и жена, които бяха виждали Американското братство. Казваха, че наброявало четири-петстотин души. Предвождал го някакъв луд проповедник от Калифорния. Нарича се Спасителя и убива всеки, който откаже да го последва. Чух, че Ескадрон Хидра екзекутира чернокожи, хора от испански произход, ориенталци, евреи и всеки друг, който сметнат за чужденец. Армията на съвършенството е водена от бивш военен — някакъв герой от Виетнам. Те са копелетата с танковете. Бог да ни е на помощ, ако тези маниаци се придвижат на изток.
— Единственото, което искаме, е достатъчно бензин, за да стигнем до следващия град — каза Пол. — Насочили сме се на юг към Мексиканския залив. — Той прогони мухата, която кацна на ръката му. Отново имаше чувството, че е убоден от леден пирон.
Хю се усмихна замечтано.
— Мексиканският залив. Господи, не съм го виждал от много, много дълго време.
— Кой е най-близкият град? — попита Сестрата.
— Предполагам, че това е Мерис Рест, намира се на юг от някогашния град Джеферсън. Пътят обаче не е много хубав. Някога имаше голямо езеро в Мерис Рест. Както и да е, не е далеч — само на около осемдесет километра.
— Как ще стигнем дотам с празен резервоар?
Хю погледна изцапаните с кръв стърготини.
— Е, пикапът на Ърл Хокът е паркиран отвън. Съмнявам се да се нуждае от бензина в него, какво мислите?
Пол кимна. Разполагаха с градински маркуч в джипа, а самият той беше станал много добър крадец на гориво.
Една муха кацна на масата пред Хю. Той неочаквано обърна чашата си от шльокавицата и хвана в капан насекомото. То забръмча гневно, докато летеше панически в кръг вътре.
— В последно време не се срещат много мухи — каза лекарят. — Предполагам, че са останали тук заради топлината. И кръвта. Тази е луда като Дявола, нали?
Сестрата чу тихото бръмчене на друга муха, която мина покрай главата ѝ. Тя направи малка обиколка над масата и се стрелна към една цепнатина в стената.
— Има ли някое място, на което можем да прекараме нощта? — попита клошарката.
— Мога да ви намеря — отговори Хю. — Ще е обикновена дупка в земята с капак отгоре ѝ, но поне няма да умрете от студ и няма да ви прережат гърлата. — Почука по чашата и голямата зелена муха се опита да нападне пръста му. — Но ако ви осигуря безопасно място за спане — каза той, — искам нещо в замяна.
— Какво?
Хю се усмихна.
— Искам да видя Мексиканския залив.
— Забрави! — каза му Пол. — Нямаме място.
— О, ще се изненадате колко малко пространство е необходимо на един еднокрак човек.
— По-голямата тежест означава, че ще изгорим повече гориво, а какво остава за храната и водата. Не. Съжалявам.
— Тежа колкото мокро перце — настоя лекарят. — А и ще си нося своя храна и вода. Ако искате заплащане за услугата да дойда с вас, вероятно мога да ви подкупя с две туби шльокавица, които пазех за спешни случаи.
Пол тъкмо щеше да му откаже отново, но устните му не помръднаха. Шльокавицата беше може би най-гадното нещо, което някога беше опитвал, но определено беше ускорила пулса му и го беше сгряла.
— Какво ще кажеш? — обърна се Хю към Сестрата. — Някои от мостовете до Мерис Рест са съборени. Мога да ви свърша много по-добра работа от тази антична карта, която размахвате.
Първият импулс на клошарката беше да се съгласи с Пол, но видя страданието в сивите очи на Хю Райън. Изражението му беше като на лоялно куче, което е било набито и изоставено от добрия си господар.