— Навъртах се наоколо. Следвам АНС от около два месеца. Аз и още няколко мои приятели си имаме свой собствен лагер. Свалих тази униформа от един мъртъв войник. Стои ми много добре, не мислиш ли?
Маклин усети раздвижване вляво и се обърна, за да види Роланд Кронингер да влиза в тентата. Младият мъж носеше дълго сиво палто с качулка, която беше сложил на главата си. Едва на двадесет години, капитан Роланд Кронингер беше метър и осемдесет и пет и само с два сантиметра по-нисък от Маклин. Беше слаб като плашило и униформата на АНС и палтото му стояха като на закачалка. Китките му се подаваха от ръкавите, а ръцете му приличаха на бели паяци. Той беше начело на атаката, която смаза защитата на Броукън Боу и по негово предложение преследваха Франклин Хейс до смърт. Сега младият мъж се сепна, спря на място и присви очи зад очилата с дебели стъкла към оставената на бюрото на полковник Маклин глава.
— Ти си капитан Кронингер, нали? — попита Мангрим. — И теб съм те виждал наоколо.
— Какво става тук? — гласът на Роланд все още беше писклив. Той погледна полковника. Газената лампа се отразяваше в очилата му.
— Този мъж ми донесе подарък. Убил е Франклин Хейс, или поне така твърди.
— Естествено, че го убих. Тряс! Тряс! — Мангрим удари бюрото с ръка. — И му падна главата!
— Забранено е да се влиза в тази тента — каза с хладен тон Роланд. — Можем да те разстреляме за тази волност.
— Исках да изненадам полковника.
Маклин свали пистолета. Алвин Мангрим не беше дошъл, за да го нарани. Човекът беше нарушил едно от най-важните правила на АНС, но отрязаната глава наистина беше хубав подарък. Сега, след като мисията беше изпълнена — Хейс беше мъртъв, АНС се беше сдобила с богата плячка от превозни средства, оръжия и бензин, и в редиците ѝ бяха постъпили около сто нови войници — Маклин изпита разочарование, точно както се случваше след всяка битка. Чувството беше като да желаеш някоя жена толкова силно, че чак топките да те болят от напрежението, а след като я получиш и можеш да правиш с нея каквото си искаш, да ти доскучае. Не самото получаване на жената беше важно, а вземането — на жени, земи или животи — което караше кръвта му да кипи.
— Не мога да дишам — каза внезапно той. — Не мога да си поема въздух. — Започна да вдишва, но явно не му беше достатъчно. Стори му се, че видя Войника сянка зад Алвин Мангрим, но когато примига, призракът изчезна. — Не мога да дишам — повтори и си махна шапката.
Нямаше коса, а скалпът му представляваше опустошен купол от кожни образувания, които приличаха на налепи върху изгнили стълбове. Опипа задната част на главата си, докато не намери ципа на маската. Махна я и вдиша през онова, което беше останало от носа му.
Лицето на Маклин беше обезобразена маса от дебели, подобни на краста образувания, които изцяло бяха скрили чертите му освен едното от пронизващите му сини очи, едната му ноздра и една цепка на мястото на устата му. Кожата под образуванията го изгаряше и сърбеше, а костите го боляха, сякаш бяха изкривени в нови форми. Не можеше да понесе отражението си в огледалото, затова не се поглеждаше, а когато палуваше с Шийла Фонтана, тя — както и другите жени, които последваха АНС — стискаше очи и извръщаше глава от него. Но Шийла Фонтана бездруго се беше побъркала, Маклин беше наясно с този факт. Вече ставаше единствено за чукане; жената пищеше посред нощ за някого на име Руди, който пропълзявал в леглото ѝ с мъртво бебе в ръце. Алвин Мангрим остана мълчалив за известно време, след което каза:
— Е, каквото и да е това, никак не те е пощадило.
— Донесе си подаръка — каза Маклин. — А сега се разкарай от тентата ми.
— Казах, че съм ти донесъл два подаръка. Не искаш ли да видиш другия?
— Полковник Маклин ти нареди да се махаш. — На Роланд никак не му харесваше този русокос кучи син и нямаше да има нищо против да го убие. Все още беше надрусан от всичките убийства. Усещаше миризмата на кръв в ноздрите си като някакъв сладък парфюм. През изминалите седем години Роланд Кронингер се беше превърнал в професор по убийствата, осакатяванията и мъченията. Когато Краля искаше да получи информация от пленник, той викаше сър Роланд, който имаше своя черна каравана, в която се пееха много песни под акомпанимента на вериги, воденични камъни, чукове и триони.
Алвин Мангрим отново се наведе към пода. Маклин насочи .45-калибровия си пистолет… но русокосият мъж вдигна малка кутия, завързана с яркосиня панделка.
— Ето — каза той и бутна подаръка си. — Вземи. Специално за теб.