Полковникът застина, хвърли бърз поглед към Роланд, остави пистолета наблизо и взе кутията. Със здравата си лява ръка разкъса панделката и вдигна капака.
— Направих я за теб. Харесва ли ти?
Маклин бръкна в кутията… и извади дясна китка, облечена в черна кожена ръкавица. Китката и ръкавицата бяха пронизани от петнадесет-двадесет пирона, забити така, че острите им върхове излизаха през дланта.
— Сам я издялах — каза Мангрим. — Добър дърводелец съм. Знаеш ли, че Исус също е бил дърводелец?
Полковник Маклин се загледа недоумяващо в приличащата на истинска дървена китка.
— Това някаква шега ли е?
Мангрим като че ли се обиди.
— Човече, бяха ми необходими три дни, за да я направя както трябва! Виж, тежи почти колкото една истинска и е балансирана толкова добре, че няма да личи, че е от дърво. Не знам какво се е случило с истинската ти, но сметнах, че тази ще ти хареса.
Полковникът се поколеба. Никога досега не беше виждал подобно нещо. Дървената китка, която беше вкарана в стегната ръкавица, приличаше на таралеж с тези пирони.
— Какво трябва да е? Папиемаше?
— Мне. Предполага се, че ще я носиш — обясни Мангрим. — На чукана си. Като истинска ръка. Виж, който погледне тази китка с тези пирони по нея, ще си каже: „Уха, този шибаняк просто не знае какво е болка!“. Ако някой говори зад гърба ти, просто ще го шамаросаш в лицето и ще му отнесеш устните. — Русокосият мъж се ухили доволно. — Направих я специално за теб.
— Ти си луд — каза му Маклин. — Изгубил си си шибания ум! Защо, по дяволите, бих си сложил…
— Полковник — прекъсна го Роланд. — Този може да е побъркан, но мисля, че идеята му е добра.
— Какво?
Младият мъж дръпна качулката си. Лицето и главата му бяха скрити зад мръсни бинтове, закрепени с тиксо. Там, където намотките се разминаваха, се виждаха сиви образувания, които бяха твърди като броня. Бинтовете бяха плътно увити около челото, брадичката и бузите му и стигаха до краищата на танкистките му очила. Роланд отлепи една от лентите тиксо, развъртя около тридесет сантиметра бинт и го откъсна. Предложи го на Маклин.
— Ето — каза му той. — Закрепи на чукана китката.
Полковникът го изгледа така, сякаш смяташе, че си е изгубил ума, след което взе бинта и лентата тиксо и се зае със слагането на изкуствената китка на чукана на дясната си ръка. Най-накрая успя да я намести добре, с пироните от вътрешната страна.
— Чувството е странно — каза Маклин. — Сякаш тежи пет килограма. — Но освен странното усещане, новата дясна китка изглеждаше съвсем като истинска. Ако някой не знаеше, че е дървена, щеше да реши, че пироните са забити в истинска плът. Полковникът изпъна ръка и бавно замахна. Разбира се, сега не я беше прикрепил особено стабилно за чукана; ако смяташе да я носи, трябваше да я стегне здраво с дебело тиксо. Харесваше му как изглежда и изведнъж разбра защо — изкуствената китка беше перфектен символ на дисциплината и контрола. Ако един човек можеше да издържи подобна болка — дори символично, — то в такъв случай той имаше невероятна дисциплина и беше мъж, от който да се страхуваш и който да следваш.
— Трябва да носиш китката през цялото време — каза Роланд. — Особено когато преговаряме за провизии. Не мисля, че лидерът на което и да е селище ще издържи дълго време, след като я види.
Маклин беше като хипнотизиран от новата си ръка. Тя щеше да е опустошително психологическо оръжие, както и адски опасно оръжие в ръкопашен бой. Само трябваше да внимава, когато се чешеше по носа — или онова, което беше останало от него.
— Знаех си, че ще ти хареса — каза Мангрим, доволен от реакцията на полковника. — Сякаш си роден с нея.
— Това не те извинява за нахлуването в тентата, господине — скастри го Роланд. — Просиш си куршума.
— Не, не си го прося, капитане. Прося си да бъда произведен в сержант на механичната бригада. — Зелените му очи се плъзнаха от Роланд към полковник Маклин. — Много съм добър с машините. Мога да поправя почти всичко. Дайте ми частите и аз ще ги сложа по местата им. Също така мога да правя разни неща. Да, сър, ако ме произведеш в сержант на механичната бригада, ще ти покажа какво мога да направя за Армията на съвършенството.
Маклин се замисли и погледна безносото лице на Алвин Мангрим. Точно от такива мъже имаше нужда АНС. Този тук имаше кураж и не се страхуваше да поема рискове, за да получи каквото желае.
— Ще те произведа в ефрейтор — отвърна той. — Ако си вършиш добре работата и покажеш лидерски качества, ще те произведа в сержант на механичната бригада след един месец. Съгласен ли си?