Другият мъж сви рамене и стана.
— Мисля, че да. Ефрейтор е по-добре от редник, нали? Ще мога да давам заповеди на редниците, не е ли така?
— А един капитан може да нареди да ти гръмнат задника. — Роланд застана пред Мангрим. Двамата се гледаха очи в очи като две диви животни. На лицето на русокосия се появи тънка усмивка. Превързаната и гротескна мутра на младия мъж остана безстрастна. Най-накрая каза: — Ако отново влезеш в тази тента без разрешение, лично ще те застрелям… или може би ще предпочетеш екскурзия до караваната за разпити?
— Някой друг път. Сър.
— Докладвай на сержант Дрейгър в тентата на механичната бригада. Размърдай се!
Мангрим извади ножа си от бюрото. Отиде до мястото, където беше срязал тентата, за да се промъкне тук, и се наведе, но преди да изпълзи навън, погледна отново Роланд.
— Капитане? — каза с мек глас той. — На твое място щях да внимавам, докато се разхождам в мрака. Има много начупени стъкла навън. Може да се спънеш и да си отрежеш главата. Сещаш ли се какво имам предвид? — Преди Роланд да успее да отговори, Мангрим пропълзя през процепа и изчезна.
— Копеле! — кипна младият мъж. — Ще заповядам да го разстрелят!
Маклин се разсмя. Забавляваше се, когато видеше Роланд, който се контролираше до съвършенство и имаше емоциите на машина, да излиза от кожата си. Така чувстваше, че контролира положението.
— Този човек ще стане лейтенант за шест месеца — каза полковникът. — Разполага с въображението, необходимо на АНС. — Той отиде до бюрото и се загледа в главата на Франклин Хейс. С пръста на лявата си ръка проследи един от кафявите келоиди, които петняха студената синя кожа. — Проклет със Знака на Каин. Колкото по-скоро се отървем от тази мръсотия, толкова по-бързо ще върнем нещата както си бяха преди. Не. Ще ги направим по-добри, отколкото бяха. — Маклин протегна новата си ръка и я сложи на картата на Небраска, като я прониза с пироните. Придърпа я към себе си. — Призори изпрати разузнавателни патрули на изток и югоизток — каза на Роланд. — Кажи им да разузнават, докато се стъмни.
— Колко време ще останем тук?
— Докато АНС не си почине и не събере сили. Искам всички превозни средства да бъдат обслужени и готови за употреба. — Основната част от камионите, колите и караваните — включително и собствената каравана „Еърстрийм“ на Маклин, която използваше за постоянна щабквартира — бяха на дванадесет километра западно от Броукън Боу и щяха да тръгнат насам, за да се съберат с настъпващия военен батальон призори. Полковникът беше сложил началото с лагера на Фреди Кемпка и беше създал пътуваща армия, в която всеки имаше своите задължения, включително пехотинците, офицерите, механиците, готвачите, ковачите, шивачите, двамата лекари и дори лагерните проститутки като Шийла Фонтана. Всички бяха свързани от водачеството на Маклин и нуждата си за храна, вода, подслон… и схващането, че оцелелите, които носеха Знака на Каин, трябва да бъдат изтребени. Всеизвестен факт беше, че тези със знака заразяваха човешката раса с отровени от радиацията гени и ако Америка искаше отново да бъде достатъчно силна, че да отвърне на руснаците, Знакът на Каин трябваше да бъде заличен. Маклин разгледа картата на Небраска. Окото му обходи маршрута на изток по червената линия на магистрала 2, през Гранд Айлънд, Аврора и Линкълн, чак до синята линия, която представляваше река Мисури. От град Небраска АНС можеше да продължи до Айова или Мисури — девствена земя с нови селища и складове, които чакаха да бъдат превзети. След това ги очакваше протежението на река Мисисипи и цялата източна част на страната щеше да се озове пред Армията на съвършенството, която да я завземе и прочисти точно както прочисти огромни части от Юта, Колорадо, Уайоминг и Небраска. Винаги щеше да го има следващото селище и по-следващото и Маклин беше неспокоен. Беше получил доклади за Ескадрон Хидра, Нашествениците на Нолан и така нареченото Американско братство. Нямаше търпение да се изправи срещу тези „армии“. АНС щеше да ги смаже точно както беше смазала Отряда на свободните хора през няколкото месеца на военни действия в Скалистите планини.
— Заминаваме на изток — каза на Роланд. — Ще прекосим река Мисури. — Окото му в загрозеното от образувания лице засия от вълнение от предстоящия лов. Вдигна дясната си ръка и замахна с облечената си в ръкавица длан. Замахна отново, този път по-силно. И по-силно.
Пироните издаваха зловещ свирещ звук, който приличаше на човешки писъци.
54
— Хей! Хей, елате да видите! — Вратата на хамбара рязко се отвори и Слай Муди влезе вътре заедно със сутрешния вятър по петите си. Убиец мигновено скочи от мястото си под каруцата и залая като картечница. — Елате да видите! — провикна се отново домакинът, чието лице беше почервеняло от вълнение. В косата и брадата му се топяха снежинки. Личеше, че се е облякъл набързо, беше хвърлил на гърба си кафяво палто върху дълги панталони, а на краката си все още носеше пантофи. — Трябва да дойдете да видите!