— Мерис Рест да е тогава — каза Джош на Ръсти. — Място като всяко друго.
Муди излезе от транса, в който беше изпаднал.
— Не е нужно да си тръгвате. Можете да останете с нас! Разполагаме с много храна и ще ви намерим място в къщата! Господи, за нищо на света няма да позволя това момиче да прекара още една нощ в хамбара!
— Благодаря ти — каза Джош, — но трябва да продължим напред. Храната си е ваша и ще ви е необходима. Както вече Ръсти спомена, ние сме изпълнители, забавляваме хората. Така си изкарваме прехраната.
Слай Муди хвана Джош за ръката.
— Слушай, не знаеш какво имате, господине! Това момиче е чудодеец! Погледни дървото! Вчера беше мъртво, а сега можеш да помиришеш цветовете му! Господине, това момиче е специално. Нямаш представа на какво е способна, ако реши да го направи!
— Какво може да направи? — Ръсти беше объркан от всичко това и въобще не се чувстваше на място, както всеки път, в който вдигнеше огледалото на Фабриозо и не виждаше нищо в него освен мръсна повърхност.
— Погледни това дърво и си представи овощна градина! — каза развълнувано Слай Муди. — Представи си царевична нива, или пък поле с фасул и тикви! Каквото се сетиш! Нямам представа какво има в това момиче, но то разполага със силата на живота. Не виждаш ли? Тя докосна това дърво и го върна обратно! Господине, тази Суон може отново да събуди цялата земя!
— Това е просто едно дърво — напомни му Джош. — Откъде знаеш, че може да направи същото нещо с цяла овощна градина?
— Ти си глупак! Овощната градина е просто едно дърво и още едно! — изръмжа старецът. — Нямам представа как го направи, нито пък знам нещо за нея, но ако може да съживи едно ябълково дърво, значи може да съживи цяла овощна градина или цяла нива! Ти си безумец, ако отведеш някого с Божията дарба отново на пътя! Цялата страна е пълна с убийци, разбойници, луди и само Дяволът знае какви други! Ако останете тук, тя ще започне работа на полето и ще прави каквото е необходимо, за да го събуди отново!
Джош погледна Ръсти, който поклати глава и се освободи от Слай Муди.
— Трябва да продължим.
— Защо? Накъде? Какво търсите, което си струва да бъде намерено?
— Не знам — призна си Джош. През седемте години на скитане от селище на селище именно скиталчеството се беше превърнало в смисъл на живота им, а не установяването на някое място. Въпреки това гигантът се надяваше един ден да намерят място, на което да останат за повече от няколко месеца… Дори можеше да тръгне на юг към Мобайл, за да потърси Роуз и момчетата си. — Предполагам, че ще разберем, когато го намерим.
Муди имаше намерение да се възпротиви отново, но съпругата му го спря:
— Силвестър? Става много студено тук навън. Те са взели своето решение и смятам, че трябва да направят онова, което смятат за правилно.
Старецът се поколеба, погледна отново към ябълковото си дърво и кимна.
— Добре — измърмори той. — Разбирам, че трябва да продължите по своя път. — Изгледа сърдито Джош, който беше поне с десет сантиметра по-висок от него. — А сега ме слушай внимателно, господине — предупреди го Слай Муди. — Ще защитаваш това момиче, чуваш ли ме? Вероятно един ден ще осъзнае, че трябва да прави това, което виждам, че може. Но ти ще я защитаваш, чу ли?
— Да — отвърна гигантът. — Чух.
— В такъв случай продължавайте — каза Слай Муди. Джош и Ръсти тръгнаха към хамбара, но старецът не беше приключил. — Нека Бог да е с вас! — Той вдигна една шепа с бели цветове от снега, доближи ги до носа си и вдиша.
Близо час след като „Пътуващо представление“ се заклатушка по пътя на север, Слай Муди си облече най-дебелото палто и ботуши и каза на Карла, че не може да седи и минута повече. Смяташе да мине през гората, да отиде до дома на Бил Макхенри и да му разкаже историята за момичето, което можеше да върне живота на дърво само с допира си. Бил Макхенри имаше пикап и малко бензин и Слай Муди обеща, че ще разпространи наоколо новината за това девойче, защото беше видял чудо и надеждата за света все още не беше умряла. Щеше да намери някой хълм, от който да крещи името на Суон, и когато ябълките узрееха, щеше да направи ябълково пюре и да покани всички, които живееха в опустошените ферми в радиус от няколко километра, да станат част от чудото.
След това прегърна жената, която беше взел за своя съпруга, целуна я и видя как очите ѝ заблестяха като звезди.