Сестрата мълчеше и стискаше стъкления пръстен по-близо до себе си. Най-накрая каза онова, което искаше да каже от много, много дълго време:
— Вярвам, че този предмет е дар от Господ.
— Да бе — Пол се усмихна горчиво. — Е, огледай се. Просто се огледай. Някога замисляла ли си се, че Бог може да е луд?
Очите на клошарката запариха от сълзи и тя извърна поглед от мъжа, защото проклета да беше, ако му позволеше да я види да плаче.
— Цялото това нещо си ти, не разбираш ли? — продължи той. — Онова, което ти виждаш, което ти чувстваш и което ти решиш. Ако проклетото чудо те води нанякъде — или при някого — защо направо не ти покаже къде трябва да отидеш? Защо си играе номера със съзнанието ти? Защо ти изпраща тези „следи“ на парчета и части?
— Защото — отговори Сестрата със съвсем лек трепет в гласа си — да бъдеш избран да получиш подарък не означава, че знаеш как да го използваш. Проблемът не е в стъкления пръстен… а в мен, понеже онова, което мога да разбера, си има граници. Давам всичко от себе си и може би… може би човека, когото търся, още не е готов да бъде намерен.
— Какво? Я стига!
— Може би обстоятелствата още не са както трябва. Може би картината не е завършена и затова…
— О, Господи! — отвърна изморено Пол. — Наясно ли си, че бълнуваш? Измисляш си неща, които не са верни, защото много силно желаеш да са истина. Не искаш да си признаеш, че пропиляхме седем години от животите си в преследване на духове.
Сестрата се загледа в разгръщащия се пред тях път, който отвеждаше джипа в мрачна, мъртва гора.
— Ако наистина мислиш това, което говориш — каза най-накрая тя, — защо пътуваш с мен от толкова дълго време?
— Не знам. Може би защото исках да повярвам също като теб. Исках да намеря някаква логика в тази лудост… но такава няма и никога не е имало.
— Помня късовълновото радио — каза Сестрата.
— Какво?
— Късовълновото радио — повтори тя. — Онова, което използваше, за да попречиш на онези хора в хижата ти да се самоубият. Караше ги да продължават напред и им даваше надежда. Помниш ли?
— Да. Какво от това?
— Самият ти не се ли надяваше поне малко, че ще чуеш човешки глас по него? Не си ли казваше, че може би на следващия ден, или на по-следващия, ще получите сигнал от други оцелели? Едва ли си правил всичко онова само за да опазиш шепа непознати живи. Правил си го, за да запазиш и своя живот. И си се надявал, че може би един ден ще чуете нещо повече от статичен шум. Е, това е моето късовълново радио. — Сестрата прокара ръце по гладкото стъкло. — И смятам, че е настроено към сила, която дори не мога да започна да разбирам… но нямам намерение да се съмнявам в нея. Не. Смятам да продължа напред, стъпка по стъпка. С теб или без…
— Какво, по дяволите…? — Пол я прекъсна, когато завиха. В средата на пътя, под надвисналите дървета, имаше три огромни снежни човека, които бяха облечени с шапки и шалове, а очите и носовете им бяха направени от камъни. Единият от тях беше захапал царевична лула. Пол изведнъж осъзна, че няма да може да спре навреме и макар да настъпи спирачката, гумите поднесоха по снега и предната броня на джипа се вряза в единия от снежните човеци.
Ударът едва не изхвърли Пол и Сестрата през предното стъкло. Зъбите на Хю изтракаха и той изкряска отзад. Двигателят на джипа се задави и изгасна. Видяха, че снежният човек всъщност е служил за маскировка на барикада от смачкан метал, дървета и камъни.
— Мамка му! — изруга Пол, когато отново можеше да говори. — Някой глупак е сложил на…
Чифт крака в протрити кафяви ботуши скочиха отнякъде върху капака на джипа.
Сестрата вдигна поглед и видя закачулена фигура в дълго дрипаво кафяво палто. Едната ѝ ръка беше увита около въже, завързано за клоните на дървото над пътя. В другата държеше .38-калибров револвер, насочен през предното стъкло в Пол Торсън.
Още фигури се затичаха от всички посоки на гората към джипа.
— Бандити! — изблея като агне на заколение Хю, чиито очи бяха ококорени от ужас. — Ще ни ограбят и ще ни прережат гърлата!
— Как ли пък не — отвърна спокойно Сестрата и сложи ръка на дръжката на рязаната пушка, която беше оставила до седалката си. Издърпа я нагоре, насочи я във фигурата на капака и имаше намерение да стреля, когато двете врати на джипа се отвориха.