Десетина пистолета, три пушки и седем заострени дървени копия се насочиха към нея и същият брой оръжия заплашиха Пол.
— Не ни убивайте! — изкрещя Хю. — Моля ви, не ни убивайте! Ще ви дадем каквото поискате!
„Лесно ти е да го кажеш, след като не притежаваш абсолютно нищо!“, помисли си Сестрата, когато се загледа в стената от огнестрелни оръжия и копия. Изчисли колко време ѝ беше необходимо, за да обърне пушката и да стреля по бандитите… но осъзна, че ще е история в момента, в който направеше рязко движение. Застина с една ръка върху оръжието си и с другата върху стъкления пръстен.
— Излезте от джипа — нареди фигурата на капака. Гласът принадлежеше на младеж… на момче. Револверът беше насочен от Пол към Сестрата. — Махни си пръста от спусъка, ако искаш да го запазиш.
Тя се поколеба и погледна лицето на момчето, но не можа да види нищо от него заради качулката на палтото. Той държеше оръжието стабилно, сякаш ръката му беше от камък. Тонът му беше мъртвешки сериозен.
Сестрата примига и махна пръста си от спусъка.
Пол знаеше, че нямат никакъв шанс. Измърмори ругатня и слезе от джипа. Изгаряше от желание да удуши Хю Райън.
— Страшен гид си — обърна се клошарката към лекаря. Пое си дълбоко въздух, изпусна го и също слезе.
Беше по-висока от похитителите.
Те бяха деца.
Кльощави и мръсни деца. Най-малкото беше на около девет-десет години, а най-голямото на около шестнадесет… и всички се взираха като едно същество в пулсиращия стъклен пръстен.
56
Пол, Сестрата и Хю бяха изправени пред шумната банда от двадесет и седем момчета бандити и поведени под цевите и острите върхове на копията им през заснежената гора. На около стотина метра от пътя им заповядаха да спрат. Зачакаха, докато няколко от момчетата разчистиха храстите и клоните от входа на малка пещера. Дулото на една пушка бутна Сестрата вътре и останалите я последваха.
Вътре пещерата се разширяваше и образуваше просторна и висока зала. Въздухът в нея беше влажен. Наоколо горяха десетки свещи, а в средата на пода беше запален малък огън, чийто дим се извиваше нагоре през една дупка в тавана. Осем други момчета, които също бяха кльощави и с болнав вид, чакаха завръщането на своите другари и когато чантите бяха отворени, хлапетата закрещяха и се разсмяха, докато разхвърляха дрехите на Сестрата и Пол. Бандитите грабеха препалено големите за тях палта и пуловери, нахлузваха си вълнени шалове и шапки и танцуваха наоколо като апачи. Единият от тях отпуши бутилката с шльокавица, която носеше Хю, и виковете се усилиха, а танците станаха по-дивашки. Към цялата тази врява беше добавен акомпанимент от удрящи се едно в друго дървени трупчета, дрънчащи кратуни и ритмично биене с пръчки по кашони.
Хю едва пазеше равновесие на патерицата и единствения си крак, докато момчетата вилнееха около него и го ръгаха с копията си. Беше чувал истории за горските бандити и никак не му се нравеше идеята да бъде скалпиран или одран.
— Не ни убивайте! — изкрещя в опит да надвика врявата той. — Моля ви, не ни… — И в следващия миг падна по задник, когато едно кораво десетгодишно с чорлава черна коса изрита патерицата му. Надигна се истинска буря от смях и още копия и оръжия бяха насочени към Пол и Сестрата. Клошарката погледна към другия край на пещерата и през мъглата от дим видя малко слабо момче с червена коса и тебеширен цвят на кожата. То държеше стъкления пръстен в ръце и се взираше като хипнотизирано в него… преди второ момче да му го отнеме и да избяга. Трето хлапе нападна второто и се опита да докопа съкровището. Сестрата видя как цяла шайка дрипави момчета се блъскаха и биеха весело и изгуби от поглед предмета. Още едно момче навря пушката си в лицето ѝ и ѝ се ухили, сякаш я предизвикваше да направи нещо. След това се извърна от нея, грабна тубата с шльокавица и се присъедини към танца на победата.
Пол помогна на Хю да се изправи. Едно копие го прониза в ребрата и той се обърна гневно към мъчителя си, но Сестрата го сграбчи за ръката, за да го спре. Едно момче със завързани в рошавата си руса коса кости на малки животни насочи копието си в лицето ѝ и за малко да ѝ прониже окото. Тя го изгледа безстрастно и то се разкикоти като хиена, преди да се отдалечи с подскоци.
Момчето, което беше взело магнума на Пол, танцуваше наоколо, като едва удържаше тежкия револвер в двете си ръце. Тубата с шльокавица се предаваше от ръка на ръка и възпламеняваше още повече страстите. Сестрата се страхуваше, че хлапетата ще започнат да стрелят напосоки с оръжията си, а на затворено място като това рикошетите щяха да бъдат смъртоносни. Тя забеляза блясъка на стъкления пръстен, когато едно от децата го взе от друго. След това две момчета се сбиха за него и на клошарката ѝ стана лошо при мисълта, че може да го счупят. Тя направи крачка напред, но поне пет копия я накараха да отстъпи назад.