— Недей — извика Сестрата. — Моля те, недей.
Ръката му остана във въздуха. Клошарката се подготви да се спусне да го хване, ако младежът разтвореше пръсти.
— Робин? — обади се някакъв слаб глас от дъното на пещерата. — Робин?
Момчето изгледа Сестрата с непоколебим и проницателен поглед, след което примига, свали ръка и ѝ подаде пръстена.
— Ето. Така или иначе не струва пукната пара.
Тя го взе и изпита огромно облекчение.
— Никой от вас няма да си отиде — заяви младежът. — Особено ти, докторе.
— А? — Хю беше ужасен.
— Върви в дъното на пещерата — нареди водачът на момчетата. — Всички отидете. — Пленниците се поколебаха. — Веднага — изрева той с глас, който не търпеше неподчинение.
Тримата изпълниха нареждането му и след малко Сестрата видя още няколко фигури в дъното на залата. Три от тях бяха момчета с Маската на Йов в различни фази на развитие — едното едва успяваше да държи деформираната си глава изправена. На пода в ъгъла, на легло от слама и листа, лежеше кестеняво момче на десет-единадесет години, чието лице лъщеше от трескава пот. Върху белите му гърди беше наложен компрес от мазни листа, точно под сърцето; около тях беше текла кръв. Раненото хлапе се опита да вдигне глава, когато ги видя, но нямаше достатъчно сила.
— Робин? — прошепна то. — Там ли си?
— Тук съм, Бъки. — Младежът се наведе над него и отметна мократа му коса от челото.
— Боли ме… много ме боли. — Бъки се разкашля и на устните му се появи пенеста кръв. Робин побърза да я избърше с листо. — Няма да ме оставиш да изляза навън, когато е тъмно, нали?
— Не — отвърна тихичко младежът. — Няма да те оставя да излезеш навън, когато е тъмно. — Той погледна Сестрата с очи, които принадлежаха на стогодишен човек. — Бъки беше прострелян преди три дни. — Съвсем нежно отлепи слоя листа от гърдите на момчето. Раната представляваше грозна алена дупка с подпухнали сиви инфектирани краища. Робин отмести поглед към Хю, а после и към стъкления пръстен. — Не вярвам в магията и чудесата. Но може би е чудо, че те намерихме днес, док. Ще извадиш куршума.
— Аз? — Хю едва не се задави. — О, не. Не мога. Не и аз.
— Каза, че си оперирал болни хора. Каза, че никога не си губил пациент.
— Това беше преди цял един живот — изскимтя лекарят. — Погледнете тази рана! Прекалено близо е до сърцето! — Той вдигна треперещата си ръка. — Не мога да нарежа дори маруля с тази ръка!
Робин се изправи и отиде до него, докато не се озоваха лице в лице.
— Ти си лекар. Ще извадиш куршума и ще го оправиш, или можеш да започваш да копаеш гробове за теб и приятелите ти.
— Не мога! Тук няма никакви инструменти, няма светлина, няма дезинфектанти, няма упойка! Не съм оперирал вече седем години, а и така или иначе не съм сърдечен хирург! Не. Съжалявам. Това момче няма…
Робин дръпна петлето на револвера си и го притисна в гърлото на Хю.
— Лекар, който не може да помогне на никого, не трябва да живее. Само хабиш въздуха, нали?
— Моля… моля… — Хю зяпна, а очите му се ококориха.
— Почакай малко — намеси се Сестрата. — Хю, дупката вече е направена. Само трябва да извадиш куршума.
— О, разбира се! Разбира се! Само трябва да извадя куршума! — Той се засмя на ръба на истерията. — Сестра, куршумът може да е навсякъде! С какво ще спра кръвта? Как да извадя проклетото нещо… с пръсти ли?
— Имаме ножове — каза му Робин. — Можем да ги нагреем в огъня. Това ги почиства, нали?
— Няма такова нещо като „чисто“ в подобни условия! Господи, не знаеш какво ме молиш да направя!
— Не те моля. Нареждам ти. Направи го, док.
Хю потърси подкрепа от Пол и Сестрата, но те нямаха какво да направят за него.
— Не мога — прошепна с дрезгав глас той. — Моля те… ще го убия, ако се опитам да извадя куршума.
— Със сигурност ще умре, ако не го сториш. Аз съм водачът тук. Когато дам дума на някого, я спазвам. Бъки беше прострелян, защото го изпратих навън с още няколко момчета да спрат преминаващ камион. Но той още не беше готов да убива и не беше достатъчно бърз, за да избегне куршум. — Робин отново навря пистолета в гърлото на Хю. — Аз съм готов да убивам. Правил съм го и преди. Виж, обещах на Бъки да направя всичко по силите си за него. Така че… ще извадиш ли куршума, или да ви избия всичките?
Хю преглътна. Очите му се навлажниха от страх.