— Не може ли просто да го нокаутираме или нещо подобно? — попита Робин.
— Не. Съществува риск от мозъчна травма, а и първият импулс на човек след изпадане в безсъзнание е да повърне. Не искаме това, нали? Пол, ще държиш ли краката на Бъки? Надявам се да не ти се гади от малко кръв.
— Няма — отвърна Пол и Сестрата си спомни онзи ден на магистрала 80, когато разпори търбуха на вълка.
Горещите ножове бяха донесени в тенджера. Клошарката коленичи до Хю и му позволи да отпусне лекото си тяло върху нея. Остави стъкления пръстен на земята. Бъки беше пиян и бълнуваше, че чува пеещи птички. Дестрата се заслуша, но чу единствено пронизващия вой на вятъра отвън.
— Мили боже, моля те, напътствай ръката ми — прошепна Хю. Взе един от ножовете. Острието му беше прекалено широко и това го накара да избере друг. Дори най-тесният от наличните ножове щеше да е неподходящ за целта. Хю знаеше, че дори едно леко срязване можеше да засегне лявата камера на сърцето и тогава нищо нямаше да може да спре гейзера от кръв.
— Давай — нареди Робин.
— Ще започна, когато съм готов! Нито секунда по-рано! А сега се разкарай по-далеч от мен, момче!
Младежът отстъпи, но остана достатъчно близо, за да гледа.
Някои от другите хлапета държаха ръцете, главата и тялото на Бъки притиснати в земята. Повечето от тях — дори онези с Маската на Йов — се бяха събрали около оперирания. Хю погледна ножа в ръцете си. Трепереше и не можеше да се спре. Наведе се напред, преди нервите му напълно да откажат, и притисна горещото острие в края на раната.
Изпръска го инфектирана течност. Тялото на Бъки се изви и момчето изрева от агония.
— Дръжте го здраво! — извика Хю. — Дръжте го, проклети да сте! — Момчетата се опитваха да го удържат, но дори Пол изпитваше затруднения с буйните му крака. Хю заби ножа по-надълбоко и ревът на Бъки заехтя наоколо.
— Убиваш го! — изкрещя Робин, но лекарят не му обърна внимание. Той взе тубата с шльокавица и поля във и около кървящата рана. Момчетата едва успяваха да удържат Бъки. Хю отново се опита да бръкне в раната. Собственото му сърце биеше толкова силно, че заплашваше да изскочи от гърдите му.
— Не виждам куршума — каза той. — Прекалено навътре е! — Кръвта бликаше от раната — гъста и тъмночервена. Лекарят извади парчета от кост от ожуленото ребро. Червената и пореста повърхност на дроба подскочи и се разпени. — Дръжте го здраво, за бога! — изкрещя той. Острието беше прекалено широко, то не беше хирургичен инструмент, а касапско пособие. — Не мога да го направя! Не мога! — зави Хю и хвърли ножа настрани.
Робин притисна дулото на револвера си в главата му.
— Извади го от него!
— Не разполагам с необходимите инструменти! Не мога да работя без…
— Майната им на инструментите ти! — изкрещя младежът. — Използвай пръстите си, ако се налага! Просто извади куршума!
Бъки стенеше, а клепачите му потреперваха. Тялото му продължаваше да се извива в ембрионална поза. Хлапетата вложиха всички сили, за да го удържат. Хю не знаеше какво да прави. В тенджерата нямаше достатъчно тънко острие, с което да работи. Робин отново притисна револвера в главата му. Лекарят погледна настрани и видя стъкления пръстен на земята.
На него имаше два тънки шипа и личаха местата, на които други три бяха отчупени.
— Сестра, нуждая се от един от тези шипове. Ще го използвам като сонда — каза той. — Можеш ли да го счупиш и да ми го дадеш?
Клошарката се поколеба само една-две секунди и след това шипът вече беше в дланта на лекаря и блестеше в пламенни цветове.
Хю разтвори раната с другата си ръка и пъхна стъклото в алената дупка.
Наложи се да го напъха по-надълбоко и потръпна при мисълта какво можеше да одраска.
— Дръжте го! — предупреди той и изкриви шипа със сантиметър наляво. Сърцето биеше тежко, а тялото преминаваше нов праг на шок. „Побързай! Побързай! — каза си Хю. — Намери копелето и го извади!“ Напъха сондата още по-надълбоко, но не намери куршума.
Въобрази си, че изведнъж стъклото стана топло в ръката му… много топло. Почти горещо.
Минаха още две секунди и вече беше напълно сигурен: сондата се стопляше. Бъки се разтресе, очите му побеляха и той припадна.
От раната излезе струйка пара като въздишка. Хю имаше чувството, че усеща мириса на обгорена тъкан.
— Сестра? Нямам представа… какво се случва, но мисля, че… Сондата докосна нещо твърдо в меките гънки на тъканта, на около сантиметър под лявата коронарна артерия.