— Мога ли да те попитам за какво си мислиш? — настоя да разбере гигантът.
Суон сви слабите си рамене под палтото и не отговори нищо.
— Дървото — каза той. — За него, нали?
— Да. — Ябълковите цветове, които падаха в снега, и пъновете продължаваха да я преследват — живот насред смъртта. — Мисля много за него.
— Не знам как го направи, но… — Джош поклати глава. „Правилата на света се промениха — помисли си той. — Сега царуват мистериите.“ Заслуша се в скърцащите оси и в хрущящите в снега копита на Муле, след което попита: — Какво е… какво е чувството?
— Не знам. — Поредното свиване на рамене.
— Естествено, че знаеш. Няма нужда да се срамуваш. Направи нещо чудесно и искам да разбера какво е чувството.
Суон продължи да мълчи. Петнадесет метра напред, Убиец излая няколко пъти. За момичето това беше сигнал, че пътят е чист.
— Чувството е… сякаш бях фонтан — отвърна тя. — И дървото пиеше. Сякаш бях огън и за минута… — вдигна деформираното си лице към натежалото небе — … си помислих, че мога да погледна нагоре и да си спомня как изглеждаха звездите в мрака… като обещания. Така се почувствах.
Почувстваното от Суон беше непознато за сетивата на Джош, но той разбираше какво има предвид за звездите. Не ги беше виждал от седем години. През нощта царуваше единствено безкраен мрак, сякаш небесните лампи бяха изгорели.
— Прав ли е господин Муди? — попита го момичето.
— За кое?
— Той каза, че ако мога да събудя едно дърво, ще успея да създам овощни градини и ниви с посеви. Той каза… че разполагам със силата на живота в мен. Прав ли беше?
Гигантът не отговори. Той си спомни нещо друго, което му каза Слай Муди:
— Господине, тази Суон може отново да събуди цялата земя!
— Бях добра в отглеждането на растения и цветя — продължи тя. — Когато исках някое болно растение да се оправи, мачках пръстта с ръце и почти винаги кафявите листа падаха и израстваха зелени. Но никога преди не се бях опитвала да лекувам дърво. Имам предвид… че да отглеждаш градина е едно, а дърветата се оправят сами. — Суон наклони глава, за да може да види Джош. — Ами ако наистина мога да съживя овощните градини и посевите? Ами ако господин Муди е прав и има нещо в мен, което може да събуди всичко и да го накара да расте?
— Не знам — отвърна Джош. — Предполагам, че това ще те направи много известна млада дама. Но както вече казах, едно дърво не е овощна градина. — Гигантът се помести на твърдата дъска, на която седеше. Тази тема го изнервяше. Защити детето, помисли си той. Ако Суон наистина можеше да събужда живот от мъртвата земя, затова ли Поу-Поу му даде тази заповед, заради изумителната ѝ сила?
Убиец изджафка отново в далечината. Суон се притесни; този път лаят беше различен — по-бърз и по-писклив. В него се криеше предупреждение.
— Спри каруцата — каза тя.
— А?
— Спри каруцата.
Настоятелността в гласа ѝ накара Джош да дръпне юздите на Муле.
Ръсти също спря. Долната част на лицето му под каубойската шапка беше скрито от вълнен шал.
— Хей! Защо спираме?
Суон се заслуша в лая на Убиец. Звукът се носеше зад завоя отпред. Муле затропа на място, вдигна глава, за да подуши въздуха и изцвили силно. „Още едно предупреждение“, помисли си момичето. Муле надушваше същата опасност като Убиец. Тя наклони глава, за да види пътя. Всичко изглеждаше наред, но гледката пред нея се размазваше и се изясняваше. Знаеше, че зрението на единственото останало ѝ око бързо се разваляше.
— Какво има? — попита Джош.
— Не знам. Но на Убиец не му харесва.
— Може би зад този завой се намира градът! — каза Ръсти. — Ще избързам напред, за да проверя! — Ръцете му бяха прибрани в джобовете на палтото му. Той тръгна към завоя. Кучето продължаваше френетично да лае.
— Ръсти! Почакай! — провикна се Суон, но гласът ѝ беше толкова завален, че фокусникът не я разбра и продължи напред с бодра крачка.
Джош се сети, че Ръсти не носи оръжие, а нямаха представа какво се криеше зад завоя.
— Ръсти! — извика и той, но другият мъж вече беше стигнал до извивката в пътя. — О, мамка му! — Гигантът отвори вратата на палатката, бръкна в кутията за обувки, където държаха .38-калибровия, и набързо го зареди. Чуваше как джаф-джаф-джафкането на Убиец ехтеше в гората. Само след секунди Ръсти щеше да се сблъска с онова, което беше видяло кучето.