Фокусникът зави и пред него се появиха още от пътя и гората. Убиец стоеше в средата на пътя, на около тридесет метра отпред, и лаеше силно по нещо вдясно. Козината му беше настръхнала.
— Какво, по дяволите, те е захапало за задника? — попита Ръсти. Кучето се спусна в краката му и едва не го събори. — Шантаво, глупаво псе! — Той се наведе да вдигне териера… и тогава усети миризмата.
Тя беше остра и неприятна.
Веднага я разпозна. Това беше тежката воня на диво животно.
Разнесе се опъващ нервите писък, почти до ухото му, и една сива форма изскочи от гората. Ръсти не видя какво беше, но прикри с ръка очите си, за да ги предпази. Животното се удари в рамото му и за момент фокусникът се почувства като оплетен в кабели и бодли. Залитна назад и се опита да извика, но в дробовете му не беше останал въздух. Шапката му, опръскана в кръв, се килна на една страна и той падна на колене.
Виеше му се свят, но поне видя какво го нападна.
На около два метра от него беше приклекнал с извит в дъга гръб червен рис с размерите на теле. Извадените нокти на животното приличаха на извити ками, но онова, което шокира Ръсти, бяха двете му глави.
Онази със зелените очи изпищя с остър като бръснарски ножчета върху стъкло писък, а другата оголи зъби и изсъска като радиатор, който беше на път да се взриви.
Ръсти се опита да изпълзи надалеч, но тялото му отказа да се подчини. Нещо не беше наред с дясната му ръка, а по дясната страна на лицето му се стичаше кръв. „Кървя! — помисли си той. — Кървя лошо! О, Господи, аз…“
Рисът се спусна към него като пружина. Ноктите и двата му комплекта зъби бяха готови да го разкъсат на парчета.
Хищникът беше посрещнат във въздуха от друго животно. Убиец едва не откъсна едното от ушите му. Приземиха се и се впуснаха в безумна борба с нокти, в която хвърчеше козина и кръв. Но битката не продължи повече от миг. Масивният рис събори кучето по гръб и едната от устите му разкъса гърлото на бедното животинче.
Ръсти се опита да стане на крака, но залитна и падна. Рисът се обърна към него. Едната му уста зяпна широко, а другата помириса въздуха. Фокусникът вдигна обутия си в ботуш крак, за да изрита атакуващото го чудовище. Рисът се отпусна на задните си крака. „Хайде! — помисли си мъжът. — Давай да приключваме, двуглаво копе…“
Разнесе се бам! от пистолет и снегът подскочи на два метра зад риса. Чудовището се завъртя. Ръсти видя, че Джош бяга към него. Гигантът спря на място, прицели се и стреля. Куршумът отново отиде настрани. Животното започна да се върти в различни посоки, сякаш двата мозъка не можеха да стигнат до съгласие накъде да продължат. Главите се изпънаха на врата си и се опитаха да се захапят.
Джош зарови крак в снега, прицели се с единственото си око и дръпна спусъка.
В ребрата на риса се появи дупка. Едната глава пронизително изрева, а другата изръмжа предизвикателно към гиганта. Той стреля отново и пропусна, но следващите му два изстрела намериха целта. Чудовището потрепери и се запъти към гората, но реши да промени посоката си и нападна отново Ръсти. Очите на едната глава бяха побелели, но другата все още беше жива и зъбите ѝ бяха готови да се впият в гърлото на жертвата.
Ръсти чу собствения си писък, докато чудовището го връхлиташе, но на по-малко от метър от него то потрепери и краката му го предадоха. Рисът падна на пътя и живата му глава захапа въздуха.
Ръсти изпълзя настрани от животното и мигом го налегна ужасна слабост. Остана да лежи, докато Джош не отиде при него.
Гигантът коленичи до спътника си и видя, че дясната част на лицето му е одрана от косата до челюстта, а в скъсания ръкав на дясното му рамо имаше разкъсана плът.
— Май ще гушна букета, Джош. — Ръсти се усмихна вяло. — О, как ще го гушна само, нали?
— Дръж се. — Гигантът пъхна револвера под мишница, вдигна спътника си от земята и го преметна през рамо. Суон вървеше към тях, опитваше се да бяга, но не можеше да пази равновесие от тежестта на главата си. На няколко метра от тях мутиралият рис щракна със зъби като челюстите на стоманен капан. Тялото му се разтресе и очите му побеляха като големи топчета за игра. Джош мина покрай чудовището и отиде при Убиец. Розовият език на териера се появи от кървавата му уста и облиза ботуша на гиганта.
— Какво се случи? — попита шокирано Суон. — Какво стана?
Убиец се опита да стане на четирите си крака, когато чу гласа на момичето, но тялото му не му се подчиняваше. Главата му увисна и той падна отново на една страна. Гигантът забеляза, че животът беше започнал да се изцежда от очите му.