Джош остави Ръсти на земята и внимателно сложи главата му на възглавницата от кръпки.
— Свали му якето и пуловера, за да видя дали му е останало някакво месо на ръката.
Гигантът изпълни нареждането, а Суон стоеше на прага на вратата с наклонена на една страна глава, за да може да вижда. Малкото момче беше застанало от другата страна на стаята и се взираше в момичето.
Жената взе газената лампа и я сложи на пода до Ръсти. Изсвири тихичко.
— Остърган е до кокал. Арън, донеси другите лампи тук. Ще ми трябват също дългата костна игла, кълбото корда и остри ножици. Побързай!
— Да, мамо — отвърна момчето и мина като стрела покрай Суон.
— Как се казва приятелят ти?
— Ръсти.
— Ранен е лошо. Не знам дали ще мога да го закърпя, но ще дам всичко от себе си. Не разполагам с нищо друго освен разтопен сняг, с което да почистя раните, а определено не искаш тази гадост в отворена… — Жената млъкна и погледна петнистите ръце на Джош, който си свали ръкавиците. — Черен или бял си?
— Има ли значение вече?
— Не. Май няма. — Арън донесе другите две газени лампи и тя ги сложи до главата на Ръсти. Момчето излезе отново, за да донесе и другите неща. — Имаш ли име?
— Джош Хъчинс. Момичето се казва Суон.
Жената кимна. Дългите ѝ нежни пръсти опипаха краищата на раната на рамото на Ръсти.
— Моето име е Глори Боуен. Изкарвам си прехраната като шия дрехи за другите, но не съм лекар. Най-големите ми подвизи в тази сфера бяха няколкото пъти, в които помогнах при израждания на бебета… но знам как да шия платове и кучешки и кравешки кожи. Вероятно човешката не е много по-различна.
Тялото на Ръсти изведнъж се стегна, той отвори очи и се опита да стане, но Джош и Глори Боуен не му позволиха. Мъжът се бори около минута, но осъзна къде се намира и се успокои.
— Джош? — попита той.
— Да, тук съм.
— Копелето ме пипна, нали? Ама че гадно двуглаво копеле. Направо ми срита задника. — Ръсти примига и погледна Глори. — Коя си ти?
— Жената, която ще намразиш след около три минути — отвърна спокойно тя. Арън се върна с тънка заострена треска от кост, която беше дълга около осем сантиметра. Сложи я в дланта на майка си заедно с малко лъскаво кълбо корда и ножици. След това се оттегли в другия край на стаята, а погледът му се местеше между Суон и останалите.
— Какво ще ми правиш? — Ръсти видя костната игла, когато Глори вкара кордата през ухото ѝ и завърза стегнат възел. — Това за какво ти е?
— Съвсем скоро ще разбереш. — Жената взе един парцал и избърса потта и кръвта от лицето на пациента си. — Трябва да те позакърпя малко. Ще те зашия като хубава риза. Това устройва ли те?
Ръсти съумя да изрече единствено „О… Господи!“.
— Какво избираш: да те завържем или да се държиш като мъж? Няма с какво да притъпим болката ти.
— Просто… ми говори — отвърна Ръсти. — Става ли?
— Разбира се. За какво искаш да ти говоря? — Жената доближи иглата до рамото на пациента си. — Какво ще кажеш за храна? Пържено пиле. Цяла кофа с „Полковник Сандърс“ с онези пикантни подправки. Добре ли ти звучи? — Изви иглата под ъгъл и се зае за работа. — Помирисваш ли този „Кентъки Фрайд“ рай?
Ръсти затвори очи.
— Да — прошепна с пресипнал глас той. — О, да… разбира се, че мога.
Суон не можеше повече да гледа болката на приятеля си. Тя отиде в предната стая, където се стопли на правената печка. Арън надникна през вратата, но побърза да се скрие. Ръсти рязко си пое въздух и това я накара да отвори вратата и да излезе навън.
Качи се в каруцата, за да вземе Ревльото и след това отиде да погали врата на Муле. Тревожеше се за Убиец. Как щеше да ги намери? И ако рисът беше наранил толкова лошо Ръсти, какво щеше да стори на Убиец?
— Не се тревожи — беше ѝ казал Джош. — Той ще намери пътя.
— Имаш ли глава там вътре? — попита я любопитен детски глас зад нея.
Суон видя Арън, който стоеше на няколко крачки от нея.
— Можеш да говориш, нали? Чух те да казваш нещо на мама.