Нямаше никой. Ни жива душа.
Вятърът виеше около него и донесе до слуха му скърцане… на колела, които се нуждаеха от смазване. Звукът се изгуби само след секунда.
Светлината бързо замираше, а на Джош му беше пределно ясно, че не бива да се разхожда по алеите на това място през нощта дори за Т-боун стек. Влезе в бараката и затвори вратата след себе си.
Десет
Царевични зърна
59
Суон се събуди от сън. В него бягаше през поле от човешки тела, които се поклащаха като пшенични класове на вятъра, а по петите я преследваше създанието с едно-единствено алено око, чиято коса сечеше глави, ръце и крака. Главата ѝ беше прекалено тежка, а краката ѝ затъваха в жълтата кал и не можеше да бяга бързо. Чудовището я доближаваше. То продължаваше да размахва косата си, която свистеше във въздуха като писък. Суон падна върху детски труп и погледна белите му ръце — едната се беше забила в земята, а другата беше стисната в юмрук.
Момичето лежеше на пода в бараката на Глори Боуен. Жаравата зад решетката на печката все още хвърляше слаба светлина и оскъдна топлина наоколо. Изправи се бавно до седнало положение и се облегна на стената. Ръцете на детето се бяха запечатали в главата ѝ. Джош се беше свил близо до нея и дишаше тежко в съня си. Ръсти спеше до печката, завит с едно тънко одеяло. Под главата му беше възглавницата от кръпки. Глори беше свършила чудесна работа по почистването и зашиването на раните, но каза, че следващите два дни ще бъдат тежки за него. Жената постъпи много мило, като им позволи да останат да пренощуват тук и сподели водата и яхнията си. Арън ѝ зададе десетки въпроси за състоянието ѝ, за земите отвъд Мерис Рест и за всички неща, които беше видяла. Глори му каза да спре да я тормози, но тя нямаше нищо против. Арън беше любопитен момък, а това беше нещо рядко и трябваше да се окуражава.
Глори сподели, че съпругът ѝ бил баптистки свещеник в Уин, Арканзас, когато бомбите паднали. Радиацията в Литъл Рок убила повечето хора в града. Глори, съпругът ѝ и малкият им син се присъединили към керван на скитници в търсене на безопасно място, на което да се установят. Но вече нямало такива места. Четири години по-късно се заселили в Мерис Рест, който по онова време бил проспериращ град, издигнат около езерото. В него нямало свещеник и църква и съпругът на Глори започнал да строи такава със собствените си ръце.
Но тогава се разразила тифната епидемия, разказа им жената. Хората умирали като мухи и дивите животни излизали от гората, за да разпорят труповете. Когато последните запаси от консервирана храна свършили, жителите започнали да ядат плъхове и да варят кори, корени, кожи — дори пръст — на „супа“. Една вечер църквата се запалила и съпругът на Глори умрял в опит да я спаси. Овъглените руини останали, защото никой не разполагал с енергията или волята да я възобнови. Двамата със сина ѝ останали живи, защото била добра шивачка и хората ѝ плащали с храна, кафе и подобни, за да кърпи дрехите им. Това беше историята на живота на Глори, така се превърнала в старица, макар да била едва на тридесет и пет години.
Суон се беше заслушала в странстващия навън вятър. Дали не доближаваше отговора на загадката на вълшебното огледало?, зачуди се тя. Или го издухваше по-надалеч?
И съвсем неочаквано, докато вятърът утихна, за да си поеме дъх, Суон чу настоятелен кучешки лай.
Сърцето ѝ прескочи в гърдите ѝ. Лаят утихна, секна… но след малко отново се разнесе, този път отнякъде наблизо.
Суон можеше да познае този лай навсякъде.
Протегна се, за да събуди Джош и да му каже, че Убиец е намерил пътя, но той хъркаше и бълнуваше насън. Остави го да спи, изправи се с помощта на багетата и отиде до вратата.
Лаят затихна, когато вятърът смени посоката си, но Суон разбра какво се опитваше да ѝ каже: „Побързай! Ела да видиш какво ще ти покажа!“.
Тя си облече палтото, закопча го до врата и излезе от бараката в мрака.
Не можеше да види териера. Джош беше свалил юздите на Муле, за да може да се защитава сам и животното се беше отдалечило, за да си намери убежище.
Вятърът се надигна отново, а с него и лаят. Откъде идваше? „Отляво — помисли си Суон. — Не, отдясно!“ Слезе по стъпалата. Нямаше следа от Убиец, а и лаят беше секнал. Но беше сигурна, че беше дошъл отдясно, може би от онази алея, същата, по която Арън я беше отвел до езерото.