Това беше първото засято зърно, но Суон нямаше представа дали щеше да поникне в тази измъчена почва, или не.
Тя вдигна Ревльото, изпълзя на известно разстояние от тялото и загреба нова шепа пръст. Остър лед или камък поряза пръстите ѝ, но болката не я спря. Съзнанието ѝ беше съсредоточено върху задачата. Усещането за иглички и бодлички се засили и започна да облива тялото ѝ на вълни като електричество през жужащи жици.
Суон пропълзя напред и зася трето зърно. Студът си проправяше път през дрехите ѝ и полазваше костите ѝ, но тя продължи, като загребваше шепа пръст на разстояние от половин-един метър и полагаше по едно зърно в отворилата се дупка. На някои места земята беше много замръзнала и непробиваема като гранит, затова изпълзяваше на друго място. Така установи, че пръстта под преспите беше по-мека, отколкото онази, над която вятърът беше издухал снега. Въпреки това ръцете ѝ бързо се разраниха и от раните потече кръв. Капките кръв се смесваха със зърната и пръстта, докато Суон работеше — бавно и методично — без да спира.
Не зася никакви зърна близо до езерото, но вместо това се върна до Мерис Рест, за да изкара още един ред. Някакво животно зави в гората — пронизителен и самотен рев. Тя продължи да работи с окървавени ръце, които търсеха мека пръст през снега. Студът най-накрая я прониза и се наложи да спре и да полегне. Ледът беше запушил ноздрите ѝ, а окото ѝ, което принципно едва виждаше, почти се беше затворило. Лежеше и трепереше, и в този миг ѝ хрумна, че ще се почувства по-силна, ако поспи малко. Само щеше да си почине за няколко минути и отново щеше да се захване с работата си.
Нещо побутна ребрата ѝ. Суон беше замаяна и слаба и нямаше сили да вдигне глава, за да види кой я безпокои. Побутнаха я отново, този път много по-силно.
Тя се претърколи и наклони глава на една страна.
Усети топъл дъх да облива лицето си. Муле беше застанал над нея. Стоеше неподвижно като изсечен от сиво-пъстър камък. Суон полегна отново, но конят продължи да я бута с носа си по рамото. Той изпръхтя и от ноздрите му излезе пара като от бойлер.
Муле нямаше да я остави да заспи. Топлият въздух, който излизаше от дробовете му, само ѝ напомни колко беше студено и колко близо беше до това да се откаже. Ако останеше да лежи още малко, щеше да замръзне. Трябваше да се размърда отново и да подобри кръвообращението си.
Муле я бутна по-настоятелно. Суон се изправи до седнало положение и каза „Добре, добре!“, след което вдигна изцапаната си с кръв и пръст ръка към ноздрите на коня и той облиза наранената ѝ кожа.
Започна отново да засява зърната от кожената кесия, а Муле я следваше на няколко крачки зад нея. Ушите му настръхваха и потреперваха от приближаващия рев на горски животни.
Студът стягаше, а Суон се насилваше да продължава да работи. Зави ѝ се свят и като че ли падна мъгла. Имаше чувството, че работи под вода. От време на време топлият дъх на коня я сгряваше. Усети плахо раздвижване навсякъде около тях в мрака, което приближаваше. Чу писъка на някакво животно, на който Муле отговори, като изпръхтя предупредително. Продължи да работи, да бърка в снега, да загребва шепи с пръст и да полага зърна в отворилите се дупки. Всяко движение на пръстите ѝ беше истинско агонизиращо изпитание. Тя беше наясно, че животните бяха привлечени от гората от мириса на кръвта ѝ.
Но първо трябваше да свърши работата. Бяха останали тридесет-четиридесет зърна в кожената кесия и Суон беше твърдо решена да ги засее. Електрическите потоци, които течаха по костите ѝ, ставаха все по-силни, почти болезнени, и докато работеше в мрака, си представи, че вижда да излизат искри от кървавите ѝ пръсти. Разнесе се слаб мирис на изгоряло като от електрически контакт, който е започнал да се нагрява и е дал на късо. Лицето ѝ под подобната на маска обвивка от образувания изгаряше от болка. От време на време зрението ѝ я предадеше, но тя продължаваше да работи няколко минути в пълна слепота, преди да се завърне. Пропълзяваше напред — с около метър-метър и двадесет — и засяваше по едно зърно във всяка дупка.
Някакво животно — стори ѝ се, че е червен рис — изръмжа някъде вляво; намираше се в опасна близост. Суон се приготви за атаката му, но вместо това чу Муле да цвили и усети тропота на копитата му, когато мина в галоп покрай нея. Рисът изсъска. Животните се сбориха в снега… и минута по-късно топлият дъх на коня отново стопли лицето ѝ. Друго животно изръмжа предизвикателно, този път някъде вдясно, и Муле се спусна към него, когато рисът скочи отгоре му. Момичето чу пронизителен писък на болка и конят изпръхтя, сякаш беше ранен. Усети го да удря с копитата си по земята — веднъж, втори път, отново. Върна се при нея и тя зася още едно зърно.