Суон нямаше представа колко време продължиха атаките. Беше се съсредоточила върху работата си и не след дълго ѝ останаха само пет зърна.
При първата светлина от изток Джош се изправи до седнало положение в предната стая на бараката на Глори Боуен и осъзна, че Суон я няма. Повика жената и сина ѝ и заедно претърсиха алеите на Мерис Рест. Арън се сети да отиде до нивата да провери и се върна с крясъци, които призоваваха гиганта и майка му да дойдат бързо.
Намериха фигура на земята, свита на една страна. Притиснат до нея беше Муле, който вдигна глава и изцвили вяло, когато Джош хукна към тях. Едва не стъпи върху премазания труп на червен рис, от чиито ребра беше пораснал още един крак. Наблизо лежеше някакво друго създание, което също приличаше на рис, но беше прекалено размазано, за да бъде сигурен.
Ребрата и краката на Муле бяха целите в мрежа от рани. В кръг около момичето имаше още три животински трупа, всичките премазани.
— Суон! — провикна се Джош и коленичи до нея. Тя не помръдна и той взе крехкото ѝ тяло в ръцете си. — Събуди се, скъпа! — каза ѝ и я разтърси. — Хайде, събуди се! — Въздухът беше изключително студен, но гигантът усещаше топлината, която Муле излъчваше. Разтресе я още по-силно. — Суон! Събуди се!
— О, Господи мили — прошепна Глори, когато застана зад гиганта. — Виж… ръцете ѝ.
Джош ги видя и потръпна. Целите бяха подути и покрити със засъхнала черна кръв и пръст. Наранените ѝ пръсти бяха заприличали на криви нокти. В дланта на дясната ѝ ръка имаше кожена кесия, а в лявата ѝ длан лежеше едно-единствено изсъхнало царевично зърно, изцапано с пръст и кръв.
— О, Господи… Суон…
— Тя мъртва ли е, мамо? — попита Арън, но Глори не му отговори. Момчето пристъпи крачка напред. — Тя не е мъртва, господине! Ощипи я и ще я събудиш!
Джош докосна китката ѝ. Усети слаб пулс, но не беше кой знае каква надежда. От ъгълчето на окото му се отдели сълза и падна върху лицето ѝ.
Суон си пое рязко въздух и бавно го изпусна под формата на стон. Тялото ѝ затрепери, докато се измъкваше от място, което беше много тъмно и студено.
— Суон? Чуваш ли ме?
Някакъв глас — приглушен и далечен — ѝ говореше. Май го познаваше. Ръцете я боляха… о, само как я боляха.
— Джош?
Гласът не беше нищо повече от шепот, но сърцето на гиганта подскочи в гърдите му.
— Да, скъпа. Джош е. Просто лежи спокойно сега, ще те отведем на топло. — Той стана с момичето в ръце и се обърна към надрания и изтощен кон. — На теб също ще ти намеря топло място. Хайде, Муле. — Конят се изправи с усилие на крака и го последва.
Арън видя багетата на Суон в снега и я взе. С нея побутна изпълнен от любопитство единия от мъртвите рисове с втория врат и главата, които растяха на корема му, след което побягна след Джош и майка си.
Суон се опита да отвори окото си. Имаше чувството, че някой е сложил капак отгоре му. Гъста течност течеше от ъгълчето му и така я изгаряше, че се наложи да прехапе устна, за да не се разплаче. Другото око, отдавна затворено, пулсираше в орбитата си. Тя вдигна ръка, за да докосне лицето си, но пръстите ѝ не искаха да ѝ се подчинят.
Джош я чу да шепне нещо.
— Почти стигнахме, скъпа. Само още няколко минути. Дръж се. — Той знаеше, че Суон се беше доближила до смъртта тук навън… и може би все още не беше излязла от опасност. Тя заговори отново и този път я разбра, но попита: — Какво?
— Окото ми — отговори му, като се опитваше да говори бавно, но гласът ѝ трепереше. — Джош… ослепях.
60
Легнала на своето легло от листа, Сестрата усети раздвижване до себе си. Събуди се и сграбчи като менгеме нечия китка.
Тя принадлежеше на коленичилия Робин Оукс, чиято дълга кестенява коса беше пълна с пера и кости, а очите му грееха. Цветовете на стъкления пръстен пулсираха върху кокалестото му лице. Той беше отворил чантата ѝ и се опитваше да извади пръстена от нея. Двамата се гледаха в очите за няколко секунди и накрая Сестрата каза:
— Не. — Тя сложи другата си ръка върху пръстена и младежът я остави да го вземе.