Пол се беше изправил. Макар да беше спрял да вярва в силата на пръстена, преди Хю да спаси момчето, сега направо трепереше от вълнение. Вече нямаше значение, че не може да види нищо в стъклото, може би беше сляп и не гледаше достатъчно надълбоко. Може би причината се криеше в това, че беше отказал да повярва в нещо друго освен в себе си или съзнанието му просто не беше настроено на друга честота. Но ако този млад мъж виждаше нещо в пръстена и беше изпитал така нареченото „сънебродене“, за което говореше Сестрата, то може би тогава наистина търсеха реален човек.
— Какво друго? — попита Пол. — Видя ли нещо друго?
Робин отговори:
— Когато се канех да отскоча назад от големия тип с черната маска, видях нещо на земята почти пред мен. Някакво животно, което беше премазано и кърваво. Не знам какво беше, но някой го беше подредил много добре.
— Мъжът с маската? — попита нетърпеливо Сестрата. — Видя ли го откъде дойде?
— Не. Както вече споменах, беше малко мъгливо. Одимено, по-скоро. Подушвах много дим във въздуха. И някаква друга миризма — някаква воня. Мисля, че имаше още двама души, но не съм напълно сигурен. Картината започна да избледнява и да се разпада. Тази воня не ми харесваше и исках да се върна тук. След това се озовах ей там с това нещо в ръцете си. И всичко свърши.
— Суон — прошепна Сестрата и погледна Пол. Видя изумлението в ококорените му очи. — Търсим момиче на име Суон.
— Но къде е тя? Господи, тази нива може да е навсякъде… на километър или сто!
— Видя ли нещо друго? — попита клошарката. — Нещо отличително… като хамбар? Къща? Каквото и да е?
— Само нивата. На места беше натрупал сняг, а на други беше издухан. Както вече казах, всичко беше толкова реално, че усещах студа. Беше толкова реално, направо плашещо… Предполагам, че затова те оставих да ме хванеш, докато прибирах това нещо в чантата ти. Мисля, че исках да разкажа на някого за видяното.
— Как ще намерим някаква нива без никакви отличителни белези? — попита Пол. — Няма начин!
— Хм… извинете.
Всички погледнаха към Хю, който се опитваше да стане с помощта на патерицата си.
— Наистина не разбирам нищо от това — каза той, след като се изправи. — Но знам, че мястото, което мислите, че сте видели в стъклото, наистина съществува. Аз съм последният човек в света, който разбира подобни неща… Както и да е, струва ми се, че ако тръгнете да търсите това място, трябва да започнете от Мерис Рест.
— Защо? — попита го Пол.
— Защото, докато живях в Мобърли, имах възможността да се срещна с много пътници — отвърна лекарят. — Точно както срещнах теб и Сестрата. Предполагах, че пътниците ще се смилят над един еднокрак просяк… но за съжаление, в повечето случаи грешах. Но си спомням един мъж, който беше минал през Мерис Рест. Той ми каза, че езерото там е пресъхнало. Спомням си също така… че ми каза, че въздухът в Мерис Рест бил нечист. — Хю се обърна към Робин. — Каза, че си подушил някаква „воня“… и дим. Така ли е?
— Да. Имаше дим във въздуха.
Лекарят кимна.
— Дим. Комини. Огньове за хората, за да се топлят на тях. Мисля, че нивата, която търсите — ако въобще съществува такова място — се намира близо до Мерис Рест.
— Колко далеч е този град оттук? — попита Сестрата.
— Десет-дванадесет километра — отвърна Робин. — Може би малко повече. Никога не съм ходил в него, но сме ограбвали много хора, които са отивали или идвали оттам. Макар че мина доста време оттогава. Вече няма много пътници по този път.
— Нямаме достатъчно бензин в джипа, за да изминем това разстояние — напомни Пол. — Съмнявам се да ни стигне и за километър.
— Не казах, че са десет-дванадесет километра по пътя — поправи се Робин. — Имах предвид напряко. Градът се намира югозападно от тук, през гората, и теренът е суров. Шестима от хората ми минаха по този маршрут преди около година. Двама от тях се завърнаха и докладваха, че няма нищо ценно за крадене в Мерис Рест. По-скоро онези там биха обрали нас, ако имаха възможност.
— Ако не можем да отидем с джипа, трябва да вървим. — Сестрата вдигна чантата си и прибра стъкления пръстен в нея. Ръцете ѝ трепереха.
Робин изсумтя.
— Сестра — каза той, — не искам да те обиждам, но ти си луда. Десет километра по онзи терен не са точно приятна разходка. Знаеш ли, вероятно ви спасихме животите, като ви нападнахме. Досега щяхте да сте премръзнали от студ, ако не го бяхме сторили.
— Трябва да стигнем до Мерис Рест… или поне аз трябва да го направя. Пол и Хю ще решат сами дали да дойдат. Минах много повече от десет километра, за да стигна дотук и малко студ няма да ме спре.