— Беше друг пламнал човек — обясни трети свидетел с по-спокоен глас. Той имаше гърбав нос и тъмна брада и говореше със северняшки акцент. — Опитах се да му помогна, но той се скри в една от алеите. Бягаше прекалено бързо за мен. Нямам представа къде, по дяволите, изчезна, но едва ли е отишъл прекадено далеч.
— Аха! — закима енергично вторият мъж. — Кожата му направо се разтапяше от него!
Джош пусна одеялото и се изправи.
— Покажете ми накъде отиде — каза той на човека със северняшкия акцент.
Намериха следа от изгорял парцал, който ги насочи по една от алеите. Продължиха около дванадесет метра по нея, завиха наляво по друга алея и стигнаха до купчина от изгорели дрехи зад една от бараките. Нямаше труп и следите се губеха в земята.
— Може би е пропълзял под някоя от бараките, за да умре — предположи другият мъж. — Няма начин човешко същество да оцелее след това! Приличаше на факла!
Претърсваха района още десетина минути, дори се пъхаха под някои от бараките, но не намериха никакъв труп.
— Онзи, който и да е той, е умрял гол — каза другият мъж, отказа се от търсенето и се върна на улицата.
Джош погледна отново Ръсти.
— Глупав каубой — прошепна той. — Този път наистина направи магически номер, не си ли съгласен?
— Той беше тук — чу отново думите на Суон в главата си. — Той ме намери.
Джош уви Ръсти в одеялото, вдигна останките му в ръце и стана на крака.
— Занеси го до Ямата! — предложи един от мъжете. — Там отнасяме всички тела.
Гигантът отиде до каруцата на „Пътуващо представление“ и положи приятеля си в нея.
— Тцъ-тцъ, господине! — скастри го една едра жена с червен келоид, който покриваше лицето и скалпа ѝ. — Така ще привлечеш всяко диво животно в радиус от няколко километра!
— Нека дойдат — отвърна Джош. Той се обърна към хората, огледа ги и спря поглед на Глори. — Смятам да погреба приятеля си, когато просветлее.
— Ще го погребеш? — Една крехка тийнейджърка с късоподстригана кестенява коса поклати глава. — Никой вече не погребва никого!
— Аз ще погреба Ръсти — каза Джош на Глори. — Когато просветлее. На нивата, където намерихме Суон. Няма да е лесно да го направя. Двамата с Арън можете да ми помогнете, ако искате. Ако ли не, няма проблем. Но проклет да съм, ако… — Гласът го предаде. — Проклет да съм, ако го хвърля в някаква яма! — Той седна в края на каруцата до тялото и зачака да просветлее.
Настъпи дълго мълчание. Първи го наруши мъжът със северняшкия акцент, който се обърна към Глори:
— Госпожа? Можеш ли да си оправиш сама вратата?
— Не.
— Виж… имам инструменти в бараката си. Не са кой знае какво. Не съм ги използвал от известно време, но… ако няма нищо против, ще се опитам да поправя вратата ти.
— Благодаря ти. — Глори беше изумена от предложението. Беше минало изключително много време, откакто някой предложи да направи нещо в Мерис Рест. — Ще съм ти благодарна за усилията.
— Ако смяташ да стоиш навън на студа — каза жената с червения келоид на Джош, — по-добре си запали огън. Запали си огън точно тук на пътя. — Тя изпръхтя. — Ще погребваш тялото! Това е най-налудничавото нещо, което съм чувала!
— Имам ръчна количка — каза друг мъж. — Предполагам, че мога да отида до хамбара и да взема малко въглени. Искам да кажа, че… имам по-важна работа, но… но ще е срамота да не се възползваме от този хубав огън.
— Един огън ще ми дойде много добре! — изчурулика нисък мъж с извадено око. — В бараката ми е студено като в ада! Слушайте… имам малко кафе на зърна, които пазя от доста време. Ако някой има канче и печка, можем да го сварим.
— Може, може. Цялото това вълнение ме побърква като бълха върху горещ тиган. — Жената с червения келоид извади малък златен часовник от джоба на палтото си, който очевидно имаше голяма стойност за нея, и погледна циферблата му. — Четири и дванадесет. Остават още пет часа, докато просветлее. Аха, ако смяташ да бдиш над тази бедна душа, ще ти трябва огън и горещо кафе. Имам джезве в моето имение. Не съм го използвала от много време. — Тя погледна Глори. — Можем да го използваме сега, ако искате.
Шивачката кимна.
— Да. Можем да сварим кафето на моята печка.
— Аз имам кирка и лопата — провикна се към Джош един мъж със сива брада, палто на райета и кафява вълнена шапка. — Част от лопатата е счупена, но ще ни свърши работа да погребем приятеля ти.