Протегна ръце към светлината.
— Може ли… да го поддържа?
Сестрата погледна Джош. Той беше застанал зад Пол, а Глори беше дошла от другата стая. Гигантът нямаше представа какво се случва и всичките тези приказки за вълшебен пръстен не му бяха понятни… но имаше доверие на жената и ѝ кимна.
— Ето. — Сестрата сложи предмета в ръцете на Суон.
Пръстите ѝ се увиха около стъклото. То беше горещо и тази топлина започна да се разпространява през дланите, китките и предмишниците ѝ. Наранената кожа под превръзките я засърбя и зажили.
— О — каза тя, по-скоро от изненада, отколкото от болката.
— Суон? — Джош пристъпи напред, обезпокоен от реакцията ѝ. Стъкленият пръстен засвети по-ярко и запулсира по-бързо. — Добре ли…
Предметът светеше като златна нова. Всички бяха заслепени за няколко секунди, когато стаята беше осветена като че ли от милион свещи. Споменът за горещо белия взрив пред магазина на Поу-Поу изникна в главата на гиганта.
По ръцете на Суон премина изгаряща болка, а пръстите ѝ като че ли залепнаха за стъклото. Болката прониза костите ѝ и тя извика, но в следващия миг мъчението избледня и в главата ѝ се появиха красиви сцени като от най-прекрасните сънища: ниви със златиста царевица и пшеница, овощни градини, в които дърветата бяха увиснали под тежестта на плодовете, ливади с цветя и зелени гори, галени от нежен бриз. Образите се сипеха като от рог на изобилието и бяха толкова ярки, че можеше да помирише аромата на ечемик, ябълки, сливи и череши. Съзря глухарчета, които танцуваха на вятъра, гори от дъбове, от които падаха жълъди и се смесваха с шумата на земята, кленове, по които се стичаше сок, и надничащи от земята слънчогледи.
„Да — каза си Суон, докато картините продължаваха да прииждат в съзнанието ѝ в брилянтни модели от цвят и светлина. — Моята работа.“
„Вече знам каква ми е работата.“
Джош първи се съвзе от блясъка. Видя, че ръцете на момичето са погълнати от златист огън, а пламъците облизват ръцете ѝ. „Тя гори!“, осъзна ужасен той, изблъска Сестрата настрани и сграбчи светещия пръстен, за да ѝ го отнеме.
В мига, в който пръстите му докоснаха стъклото, беше захвърлен назад с такава сила, че краката му се отлепиха от пода и се стовари в стената, като едва не начупи всички кости в тялото на Пол. Въздухът напусна дробовете му като пробита тръба под налягане и гигантът се свлече на пода, зашеметен от най-лошия удар, който беше поемал, откакто Копата сено Мълдуун го изхвърли от ринга в Уинстън-Сейлъм преди единадесет години. „Проклетото нещо ме отблъсна“, помисли си Джош, когато отново беше способен да мисли. Опита се да стане на крака и едва сега осъзна, че стъкленият пръстен беше студен под пръстите му.
Все още наполовина заслепена, Сестрата също видя странния огън, който пълзеше по ръцете на Суон. Той се виеше като камшик и стигна чак до главата ѝ.
Пламъците — безшумни и лишени от топлина — обвиха лицето и главата на момичето, преди Джош да успее да стане от пода. Тя не издаваше никакъв звук и лежеше неподвижно, но чуваше цвъртенето на фона на прекрасните сцени, които се изреждаха в съзнанието ѝ.
Сестрата смяташе да вземе пръстена, но преди да успее да се протегне за него, гигантът хукна отново към леглото, едва не я изхвърли през стената навън, стегна крака и се приготви да поеме нов удар, когато обви пръсти около предмета.
Този път успя без никакви проблеми да го вземе от ръцете на Суон. Обърна се, за да го размаже в стената, но Сестрата изкрещя Не! и му се нахвърли като дива котка.
— Почакайте! — изкрещя Пол. — Вижте я!
Джош задържа клошарката на една ръка разстояние и обърна глава, за да погледне момичето.
Златистите пламъци, които покриваха ръцете ѝ, бяха изчезнали. Превръзките бяха станали черни.
Докато я гледаха, видяха как огънят — или онова, което приличаше на огън — попива в Маската на Йов като течност в суха гъба. Пламъците се сгърчиха за последно, проблеснаха и изчезнаха.
Сестрата отне пръстена от Джош и се отдръпна от него. Гигантът отиде до момичето, хвана я под мишниците и я повдигна, като придържаше главата ѝ с длан.
— Суон! — гласът му беше изпълнен с тревога. — Суон, отговори ми!
Момичето мълчеше.
— Вие я убихте! — развика се Глори. — Всемогъщи боже, убихте я с това проклето нещо! — Тя също отиде до леглото, а Сестрата се отдалечи до стената. В главата ѝ препускаха безброй мисли, а експлозията от светлина продължаваше да изгаря очите ѝ.
Джош усети сърцето на Суон да бие като крилата на заловена в клетка птица. Той разлюля момичето в ръцете си, като се надяваше това да не е последният път, в който я виждаше жива. Изгледа гневно Сестрата и Пол.