Полковник Маклин и Роланд се спогледаха. Една и съща мисъл мина през главите на двамата: „Шест танка и сандъци със сериозни муниции“.
— Какви танкове? — Кръвта започна да бушува във вените на Маклин.
— Нямам представа. Големи танкове, с големи оръдия. Но единият от тях не тръгна още от самото начало. Оставихме другите три по пътя, защото се счупиха и нашите механици не успяха да ги поправят.
— Значи все още разполагат с два?
Кейтс кимна и наведе засрамен глава, защото усещаше как погледът на Спасителя прогаря врата му. Лидерът им имаше три заповеди: „Неподчинението е смърт“, „Да убиваш, е милостиво“ и „Обичай ме“.
— Добре, Гари. — Маклин проследи с пръст челюстта на мъжа. — Накъде са се насочили? — Кейтс измърмори нещо и полковникът изви глава нагоре. — Не те чувам.
Погледът на войника се плъзна към пистолета, който Роланд държеше, а след това отново към скритото зад черната маска лице с неговото единствено студено синьо око.
— Западна Вирджиния — отвърна той. — Отиват в Западна Вирджиния. На място, наречено Уоруик Маунтин. Не знам точно къде се намира.
— Западна Вирджиния? Защо там?
— Защото… — Мъжът потрепери, тъй като усещаше, че онзи с бинтованото лице и .45-калибровия пистолет нямаше търпение да го убие. — Ако ви кажа, ще ме пощадите ли? — попита той.
— Няма да те убием — обеща полковникът. — Кажи ми, Гари. Кажи ми.
— Отиват в Западна Вирджиния, защото… Бог живее там — отговори войникът и лицето му се изкриви от агония, че е предал Спасителя. — Бог живее на върха на Уоруик Маунтин. Брат Тимъти го срещнал там преди много време. Бог му показал черната кутия и сребърния ключ и му разкрил как ще свърши светът. И сега брат Тимъти води Спасителя при Бог.
Маклин млъкна за няколко секунди. След малко се изсмя гръмогласно и наподоби сумтенето на животно. Когато спря да се смее, сграбчи с лявата си ръка яката на ризата на Кейтс и притисна пироните на дясната в бузата му.
— Вече не си сред ненормални религиозни фанатици, приятелю. Вече си сред воини. Така че спри с глупостите и ми кажи истината. Веднага.
— Кълна се! Кълна се! — От очите на Кейтс потекоха сълзи и се плъзнаха през мръсотията по лицето му. — Бог живее в Уоруик Маунтин! Брат Тимъти води Спасителя при него! Кълна се!
— Нека аз се разправя с него — предложи Роланд.
Настъпи мълчание. Маклин се вторачи в очите на Гари Кейтс и след малко дръпна дясната си ръка. На бузата на мъжа се появиха кървави точки.
— Ще се погрижа много добре за него. — Капитанът прибра пистолета си в кобура. — Ще го накарам да забрави болката в краката си. След това ще си поговорим хубавичко.
— Да. — Полковникът кимна. — Мисля, че идеята е много добра.
— Махнете му веригите — нареди Роланд на войниците. Те веднага се подчиниха. Очите му светеха от вълнение зад очилата. Той беше един щастлив млад мъж. Животът беше труден, да, и от време на време му се искаше да пийне едно пепси, да похапне някое десертче „Бейби Рут“, да си вземе душ и да гледа някой хубав военен филм по телевизията… но това бяха все неща, които принадлежаха на един минал живот. Сега беше сър Роланд и живееше, за да служи на Краля в тази безкрайна игра на „Кралският рицар“. Много му липсваше компютърът му; това беше единственото неприятно нещо от загубата на електричеството. Понякога сънуваше много странен сън, в който се намираше в някакъв подземен лабиринт заедно с Краля, и в този лабиринт имаше два тунелни трола — мъж и жена — с познати физиономии. Тези хора, най-вече лицата им, го притесняваха и винаги го будеха облян в студена пот. Но тези лица не бяха истински, те съществуваха само в сънищата му и не му пречеха да заспи отново. Можеше да спи като мъртвец, когато съзнанието му беше чисто.
— Помогнете му да върви — нареди Роланд на двама от войниците. — Оттук. — Поведе ги към черната каравана.
Маклин побутна мъртвеца в краката си.
— Разкарайте го — каза на един от часовите и се загледа в източния хоризонт. Американското братство едва ли беше много пред тях — може би на не повече от четиридесет-петдесет километра. Те щяха да са натоварени с провизиите на това процъфтяващо градче Сътън. Също така разполагаха с много оръжия, муниции… и два танка.
„Можем да ги настигнем — помисли си Маклин. — Можем да ги настигнем и да им вземем всичко. Ща навра мутрата на Спасителя под ботуша си. Защото нищо не може да се изправи на пътя на Армията на съвършенството и нищо не може да спре грандиозния план.“
— Бог живее в Уоруик Маунтин — беше казал мъжът. — Бог му показал черната кутия и сребърния ключ и му разкрил как ще свърши светът.