Думите му ѝ дадоха храна за размисъл. Може би беше прав. Все пак той беше единственият човек освен нея, който беше видял Суон в дълбините на пръстена.
— Какво ще кажеш? — попита Робин.
— Добре — отвърна тя. — Ела.
— Хей! Не мислиш ли, че първо трябва да попиташ Джош?
— Не. Всичко е наред. — Сестрата отиде до вратата и я отвори.
— Защо не си срешеш косата? — попита го Ана, когато се качи по стъпалата. — Прилича на проклето птиче гнездо!
Робин ѝ се усмихна горчиво.
— Защо не си пуснеш малко коса? Като тази на лицето ти. — Той мина покрай Сестрата и влезе в бараката.
Преди да го последва, клошарката попита Ана дали Джийн и Закиъл са намерили сакатия в червената детска вагонетка. Жената отговори, че още не са докладвали, че ги няма от два часа и че започва да се тревожи за тях.
— Какво искаш от него? — попита тя. — Той просто не е добре с главата.
— Може и така да е. А може да е хитър като лисица. — Сестрата влезе в бараката, а другата жена остана да събере празните купички от супата.
— Хей, Ана! — провикна се Арън. — Сега ще дойдеш ли да видиш магията?
Пол беше запленен от печатарската машина в бараката и дори беше разглобил някои от частите ѝ. Глори му помагаше да почисти зъбните колела и ролките от прахта. Тя изгледа притеснено Робин, който влезе вътре и отиде до печката, за да си стопли ръцете, но Пол я успокои, като ѝ каза, че младежът е точен и тя се върна към работата си.
Сестрата направи знак на Робин да я последва. Тъкмо щяха да влязат в другата стая, когато туловището на Джош се изпречи на прага на вратата.
— Какво търси той тук?
— Аз го поканих. Казах му, че може да види Суон.
— Тя все още спи. Или е ужасно изтощена, или… още ѝ има нещо. — Гигантът наклони глава, за да може да огледа с окото си младежа. — Не мисля, че е добра идея той да влезе при нея.
— Стига де, човече! Каква е тази голяма мистерия? Просто искам да видя как изглежда, това е всичко!
Джош не му отговори, но също така не се дръпна от прага на вратата. Вместо това попита Сестрата:
— Джийн и Закиъл още ли не са се върнали?
— Не. Ана каза, че започва да се притеснява. Аз също.
Гигантът изсумтя. Той също се тревожеше. Сестрата му беше разказала за мъжа с горящата ръка в киното на Четиридесет и втора и за срещата си с Дойл Халанд в Ню Джърси. Беше му споделила и за онзи, който спокойно си карал велосипеда на магистралата в Пенсилвания, следван по петите от глутница вълци, и който за малко щял да я пипне в базата на Червения кръст в Хоумуд. Този тип можел да си променя лицето и тялото, беше му обяснила тя. Можел да се преобразява и да се превръща във всеки, дори в един сакат. Това е много добра дегизировка, беше казала клошарката на Джош, защото кой би предположил, че един инвалид може да е опасен като бясно куче сред овце? Сестрата не можеше да разбере как я беше проследил. Дали беше решил да се установи тук и да я чака, или някой беше видял стъкления пръстен? Ана беше казала, че Господин Добре дошли е в града само от два дни, но това не беше меродавно, тъй като беше възможно отдавна да живее в Мерис Рест, но под различни лица. Независимо защо и кога беше пристигнал, Господин Добре дошли трябваше да бъде намерен, и Джийн и Закиъл бяха тръгнали да го търсят, въоръжени до зъби.
— Той беше тук — спомни си, че му беше казала Суон. — Мъжът с аленото око.
— Да изпратим ли някого след тях? — попита Сестрата.
— Какво? — Джош се откъсна от мислите си.
— Джийн и Закиъл. Да изпратим ли хора да ги потърсят?
— Не, все още не. — На гиганта му се искаше да тръгне с тях, но Глори го беше стиснала за ръкава и му беше казала, че трябва да остане до Суон. Тя знае какво е той, беше си помислил. Може би се опитваше да му спаси живота. — Мъжът с аленото око — изрече тихичко.
— А? — Робин се намръщи, защото не беше сигурен, че е чул правилно.
— Така го нарече Суон. — Джош не сподели на младежа, че точно на тази карта „Таро“ пишеше „СМЪРТТА“.
— Ахаааа — намръщи се Робин. — Явно имате запаси от много силни лекарства някъде тук, големи братко.
— Ще ми се да беше прав. — Гигантът си каза, че хлапето е добро… имаше още какво да се желае, разбира се, но напоследък за кого ли нямаше? — Ще си налея чаша кафе. Можеш да влезеш, но само за две минути. Ясно? — Изчака, докато младежът кимна, и след това отиде в предната стая. Пътят до леглото на Суон беше освободен.
Робин обаче се поколеба. Дланите му бяха влажни. На светлината от газена лампа видя лежащата на леглото фигура. Одеялото беше дръпнато до брадичката ѝ, но лицето ѝ беше обърната настрани и не можеше да го види.