Ако някой беше видял лицето му, щеше да стане свидетел на хиляди трансформации.
Прекалено късно!, изпищя вътрешно той. Прекалено късно! Прекалено късно!
Мъжът с аленото око планираше да я запали, точно там, насред тълпата, и да се смее, докато тя танцуваше под съпровода на пламъците. Но беше погледнал в очите ѝ и в тях беше видял опрощение, а срещу такова нещо не можеше да се изправи. Опрощение, дори за него.
Беше на път да вземе ябълката и за един кратък миг наистина я искаше, като правенето на първата стъпка по тъмен коридор, който щеше да го отведе обратно до светлината. И тогава яростта и болката бяха избухнали в него и той усети масивните стени на вселената да се свиват, а колелата на времето да спират да се въртят. Прекалено късно! Прекалено късно!
Мъжът с аленото око нямаше нужда от никого и от нищо, за да оцелее. Беше живял толкова дълго време и щеше да продължи да живее, и сега това беше неговото парти. През цялото това време беше сам. Винаги беше сам. Винаги беше…
От края на Мерис Рест се разнесе писък и на онези, които го чуха, им прозвуча така, сякаш деряха някого.
Но повечето хора бяха заети да събират ябълки, да викат и да се смеят, докато ги ядяха, и не чуха нищо.
71
Кръг от факли осветяваше нощта в периметъра на огромен паркинг на двадесет и четири километра от руините на Линкълн, Небраска. В средата на паркинга се намираше комплекс от тухлени сгради, свързани със закрити пътеки, с капандури и вентилатори, монтирани в големите им покриви. Отстрани на една от сградите, разположена по протежението на магистрала 77-Юг, се виждаха ръждясали метални букви, които гласяха „ТЪ ГОВСКИ ЦЕНТЪР ГРИЙНБРА ЪР“.
В западния край на паркинга присветнаха два пъти фаровете на джип. След около двадесет секунди се появи отговор с двойно присветване от един пикап с брониран преден прозорец, паркиран близо до един от входовете на търговския център.
— Ето го сигнала — каза Роланд Кронингер. — Да вървим.
Джъд Лори подкара бавно джипа през паркинга по посока на приближаващите фарове на пикапа. Гумите мачкаха тухли, метал, стари кости и други останки, които лежаха върху хлъзгавия от снега асфалт. На седалката зад Роланд седеше войник с автоматична пушка, а Лори беше въоръжен с .38-калибров револвер, който носеше в кобур на рамото. Капитанът не беше въоръжен. Той наблюдаваше как разстоянието между двете превозни средства постепенно се стопява. Джипът и пикапът бяха завързали бели флагчета на антените си.
— Няма да ви пуснат да си тръгнете жив оттам — каза съвсем спокойно Лори и хвърли бърз поглед на скритото зад качулката бинтовано лице на капитан Кронингер. — Защо се предложихте доброволец за това?
Закачуленото лице бавно се обърна към него.
— Защото си падам по силните усещания.
— Аха. Е, на път сте да ги получите… сър. — Лори прекара джипа покрай туловището на една изгоряла кола и натисна спирачката. Пикапът беше на около петнадесет метра и вече намаляваше. Двете превозни средства спряха на десет метра разстояние.
Не се забелязваше движение в пикапа.
— Чакаме! — провикна се Роланд през прозореца си и дъхът му излезе на пара през сбръчканите му устни.
Минаха няколко секунди, без да получат никакъв отговор. Накрая дясната врата на пикапа се отвори и от него слезе русокос мъж, облечен в тъмносиня шуба, кафяви панталони и ботуши. Той отстъпи с няколко крачки от вратата и насочи пушката си към предното стъкло на джипа.
— Спокойно — предупреди Роланд, когато Лори посегна към револвера си.
Още един мъж слезе от пикапа и застана до първия. Той беше слаб и с късоподстригана черна коса. Вдигна ръце, за да покаже, че не е въоръжен.
— Добре! — провикна се онзи с пушката, който започваше да се поизнервя. — Да направим размяната!
Роланд се страхуваше, но много отдавна се научи как да прогонва детето Роланд и да призовава сър Роланд, онзи приключенец в служба на Краля, който изпълняваше волята му, амин. Дланите му бяха изпотени под черните ръкавици. Той отвори вратата и слезе.
Войникът с автоматичната пушка го последва, застана отстрани на няколко крачки от него и насочи оръжието си към другия въоръжен мъж.
Роланд погледна назад към Лори, за да се увери, че глупакът няма да прецака всичко, и тръгна към пикапа. Чернокосият на свой ред тръгна към джипа. Очите му бяха неспокойни и се оглеждаха във всички посоки. Двамата мъже се разминаха, без дори да се погледнат. Онзи с пушката сграбчи Роланд за ръката по същото време, по което войникът на АНС блъсна заложника си в джипа.