— Стой! — нареди той и капитанът спря.
Войникът почука на вратата.
Някакъв нисък плешив човечец с лисича физиономия надникна през нея и се усмихна топло.
— Здрасти! Той е почти готов да те види. Иска да знае името ти.
— Роланд Кронингер.
Плешивецът прибра главата си обратно в стаята и затвори вратата. След малко я отвори рязко и попита:
— Евреин ли си?
— Не. — В следващия миг някой му махна качулката.
— Виж! — каза мъжът с пушката. — Кажи му, че са ни изпратили някакъв с болест!
— О. О, божке. — Плешивецът погледна страхливо към бинтованото лице. — Какво ти има, Роланд?
— Бях изгорен на седми…
— Той е лъжец със змийски език, братко Норман! — Дулото на пушката се притисна в твърдите образувания в главата на капитана. — Пипнал е Проказата на Сатаната!
Брат Норман се намръщи и изцъка състрадателно с език.
— Почакай минутка — каза той и отново изчезна в склада. Върна се, приближи се до Роланд и му каза: — Моля те, отвори си устата.
— Какво?
Пушката натисна главата му.
— Направи го.
Роланд изпълни нареждането. Брат Норман се усмихна.
— Така е добре. А сега си изплези езика. Я виж ти, май трябва да си смениш четката за зъби! — Плешивецът сложи малко сребърно разпятие на езика на капитана. — А сега задръж това в устата си за няколко секунди, става ли? Не го гълтай!
Роланд прибра езика си с разпятието и затвори уста. Брат Норман се усмихна тържествено.
— Това разпятие беше осветено от Спасителя — обясни той. — Много е специално. Ако си покварен, разпятието ще е черно, когато го извадим. И ако е такова, брат Едуард ще ти пръсне мозъка.
Очите на капитана се ококориха зад очилата му.
Минаха около четиридесет секунди.
— Отвори! — нареди с весел глас брат Норман.
Роланд отвори уста, бавно изплези език и зачака да види реакцията на мъжа.
— Познай какво — каза брат Норман, взе разпятието от езика му и го вдигна. Все още си беше чисто сребро. — Мина теста! Спасителя ще те приеме.
Брат Едуард притисна дулото на пушката си в главата му за последно, преди да последва плешивеца в склада. От двете страни на лицето на Роланд течеше пот, но иначе беше спокоен и с ясно съзнание.
На светлината от газена лампа видя мъж със сресана назад, чуплива сива коса, който беше седнал на стол пред маса, заедно с още един мъж и млада жена. В помещението имаше още двама грима други, които бяха скрити в мрака.
— Здравей, Роланд — каза любезно сивокосият мъж на стола и лявата страна на лицето му се озари от усмивка. Главата му не помръдваше и капитанът виждаше само левия му профил — високо аристократично чело, ястребов нос, права сива вежда над лазурносиньо око, гладко избръсната буза, челюст и подобна на дървен чук брадичка. Според Роланд мъжът беше на в края на петдесетте си години, но изглеждаше в чудесно здраве, а и лицето му не беше обезобразено. Носеше костюм на райета, жилетка и синя вратовръзка, и изглеждаше като човек, който всеки момент ще излезе да проповядва пред камерите на една от кабелните телевизии… но при по-внимателен оглед Роланд забеляза майсторските шевове на по-уязвимите места на сакото и кожените кръпки на коленете на панталоните. Спасителя носеше туристически обувки на краката си. От врата му върху жилетката висяха дванадесет-петнадесет сребърни и златни разпятия на верижки, като някои от тях бяха украсени със скъпоценни камъни. Големите му ръце бяха натруфени с шест блестящи диамантени пръстена.
Мъжът и младата жена работеха с моливи и пудра върху лицето му. Роланд видя отвореното с гримове куфарче на масата.
Спасителя вдигна леко глава, за да може жената да напудри врата му.
— След около пет минути ще изляза пред моите хора, Роланд. Сега пеят за мен. Ах, какви ангелски гласове имат, нали? — Капитанът не отговори и мъжът се усмихна вяло. — Откога не си слушал музика?
— Сам си създавам такава — отговори Роланд.
Спасителя наклони глава надясно, докато гримьорът работеше с молив над веждата му.
— Искам да изглеждам по най-добрия начин — каза той. — Човек не трябва да си търси извинения за външния си вид, дори в тези времена. Когато хората ми ме погледнат, трябва да намират увереност. Защото увереността е нещо хубаво, нали? Означава, че си силен и можеш да се справиш с капаните, които ти залага Сатаната. О, Сатаната е много зает в последно време, Роланд… о, да! — Спасителя сплете пръстите на ръцете си в скута си. — Разбира се, Сатаната има много лица, много имена… и едно от тях може да е Роланд. Нали?