— Аха. Значи ти досаждам, като се държа приятелски?
— Държа се малко повече от приятелски, когато дойде в бараката и… и ме събуди по онзи начин — отговори момичето. Усети, че се изчервява и ѝ се прииска да се върне отначало и отново да започне разговора, но вече нещата бяха излезли от контрол и беше леко изплашена и гневна. — А и онзи ден не предложих онази ябълка на теб!
— О, разбирам. Е, краката ми са на твърда почва. Не са на пиедестал като на някои други хора. Може би не успях да се сдържа и затова те целунах. Може би, когато те видях да стоиш с ябълката в ръка и с ококорени очи, не успях да се спра и я взех. Когато те видях за първи път, си казах, че си готина, но не знаех, че си надменна малка принцеса!
— Не съм!
— Дали? Е, тогава се държиш като такава. Слушай, отдавна съм в играта! Срещал съм много момичета! Знам кои са надменни и кои не!
— И… — „Спри! — помисли си Суон. — Спри веднага!“ Но не можеше да се спре, защото много се страхуваше, а не искаше Робин да разбере това. — И аз знам кога един човек е груб и устат… глупак.
— Да, глупак съм, добре! — Младежът поклати глава и се разсмя, без да му е смешно. — Определено съм глупак, че си помислих, че ще ми е приятно да опозная добре ледената принцеса, нали? — Робин си тръгна, преди Суон да успее да му отговори.
Единственото, което успя да каже, беше „Не ми досаждай повече!“ и веднага изпита болка, която я проряза от главата до петите. Стисна зъби, за да не извика след него. Ако смяташе да се държи като глупак, значи наистина беше такъв! Той беше бебе с лош нрав и тя не искаше да има нищо общо с него.
Но също така знаеше, че някоя мила дума щеше да го накара да се върне. Само една мила дума щеше да е достатъчна. Толкова трудно ли беше да я изрече? Робин не я разбра правилно и може би и тя не го разбра. Усети, че Ана и господин Половски я гледат. Вероятно жената се усмихваше леко, защото знаеше какво преживява. Муле изпръхтя и от ноздрите му излезе пара, която облиза лицето ѝ. Суон изгони гордостта си и тъкмо щеше да повика Робин, когато вратата на бараката се отвори и Пол Торсън изрече развълнувано:
— Суон! Случва се!
Изпрати с поглед младежа до кладата и последва Пол в бараката.
Младежът застана в края на кладата, бавно сви юмрук и го притисна в челото си.
— Глупак, глупак, глупак, глупак — повтаряше и се удряше в главата. Все още не можеше да осъзнае какво се беше случило. Плашеше се до смърт дори само когато говореше с толкова красиво същество като Суон. Искаше да я впечатли, но сега имаше чувството, че е минал бос през поле, на което пасат крави. — Глупак, глупак, глупак — продължи да повтаря той. Разбира се, не беше срещал много момичета. В интерес на истината почти не беше срещал такива. Не знаеше как да се държи в тяхно присъствие. Те бяха като създания от друга планета. Как трябваше да говори пред тях, без да… аха, без да изглежда като устат глупак — какъвто много добре знаеше, че е.
„Е — каза си Робин, — сега определено прецаках всичко!“ Все още се тресеше отвътре и стомахът го сви. Затвореше ли очи, продължаваше да вижда Суон пред себе си, все така лъчезарна като най-прекрасния сън, който беше сънувал. Още от първия миг, в който я видя на онова легло, не можеше да я изгони от мислите си.
„Обичам я“, помисли си Робин. Беше чувал за любовта, но нямаше никаква представа, че тя едновременно замайва главата ти, поболява те и те разтреперва. „Обичам я.“ Не знаеше дали да крещи, или да плаче, затова просто се загледа в пламъците, но не виждаше нищо друго освен лицето на Суон.
— Мисля, че току-що чух две стрели да се забиват в две дупета — каза Ана на господин Половски. Двамата се спогледаха и се разсмяха.
73
Мъжът, чието лице приличаше на череп, се изправи в джипа и вдигна мегафона. Нащърбените му криви зъби се раздвижиха, когато изкрещя:
— Избийте ги! Смърт! Смърт! Смърт!
Викът на Маклин се сля с рева на двигателите и най-накрая беше удавен от грохота на машините. Повече от шестстотин бронирани коли, камиони, джипове и ванове тръгнаха през паркинга към крепостта на Спасителя. Сивата светлина на зората беше допълнително помрачена от флаговете развяващ се пушек и горящите огньове, които бяха погълнали двеста превозни средства, унищожени и смачкани по време на първите две нападения. Пречупените тела на войници на АНС лежаха мъртви или умиращи на напукания асфалт Разнасяха се нови агонизиращи писъци, когато колелата на третата вълна минаваха през ранените.