— Избийте ги! Избийте ги всичките! — продължи да вика през мегафона Маклин и да маха на чудовищните машини с облечената си в черна ръкавица дясна ръка. Пироните стърчаха от дланта му и проблясваха на светлината от огньовете на разрушението.
Стотици войници, въоръжени с пушки, пистолети и коктейли „Молотов“, вървяха зад настъпващите превозни средства. В полукръга около търговския център бяха наредени на гъсто три редици камиони, коли и ванове на Американското братство, които очакваха клането, точно както го очакваха и предните два пъти. На паркинга имаше купища с трупове на Братството и много от техните машини също горяха и експлодираха, когато резервоарите им биваха нападнати от огъня.
Пламъците подскачаха ли, подскачаха, и въздухът се беше изпълнил с горчив дим. Маклин погледна крепостта на Спасителя и се ухили, защото знаеше, че Американското братство не може да устои на мощта на Армията на съвършенството. Щяха да паднат… ако не по време на третото нападение, то тогава на четвъртото, петото, шестото или седмото. Битката можеше да бъде спечелена, полковникът нямаше никакво съмнение в това. Днес той щеше да бъде победител и щеше да накара Спасителя да коленичи и да целува ботуша му, преди да му размажеше мутрата.
— По-близо! — изкрещя Маклин на шофьора си и Джъд Лори потръпна. Лейтенантът едва издържаше да гледа лицето на полковника и докато приближаваше джипа до защитната линия от превозни средства, се чудеше от кого се страхува повече — от хилещото се и пенещо се създание, в което се беше превърнал полковник Маклин, или от снайперистите на Американското братство.
— Напред! Напред! Продължавайте да настъпвате! — нареди на войниците си полковникът, който оглеждаше редиците им и търсеше дори най-малката следа от колебание. — Врагът е на път да се пречупи! — продължаваше да нарежда той. — Напред! Настъпвайте!
Маклин чу клаксон и се обърна назад, за да види яркочервен преустроен кадилак, с бронирано предно стъкло, който препускаше през паркинга и си проправяше път покрай другите превозни средства, за да стигне отпред. Шофьорът имаше дълга къдрава руса коса, а на оръдейната кула на покрива, от която се подаваше цевта на картечница, се беше свило джудже.
— По-близо, лейтенант! — нареди Маклин. — Искам да съм на първия ред!
„О, Господи!“, помисли си Лори. Мишниците му се потяха. Лесно беше да нападат шайка фермери, въоръжени с лопати и мотики, но съвсем не беше така, когато ставаше въпрос за щурмуването на тухлена крепост, където шибаняците бяха разположили тежката си артилерия!
Американското братство обаче не стреляше, докато камионите и вановете на АНС се движеха устремено напред към тях.
Маклин знаеше, че всичките му офицери бяха по местата си и водеха батальоните си. Роланд Кронингер беше отдясно в собствения си команден джип и предвождаше двеста души и повече от петдесет бронирани превозни средства в битката. Капитаните Кар, Уилсън и Сатърли, лейтенантите Тачър и Майърс, сержантите Маккоуън, Арнхолд, Бенинг и Буфърд — всички те, доверените му офицери, бяха на позициите си и бяха твърдо решени да спечелят.
Пробиването на защитата на Спасителя беше просто въпрос на дисциплина и контрол, за Маклин нямаше съмнение, че е така. Независимо колко войници на АНС щяха да умрат или колко превозни средства щяха да избухнат и да изгорят — това беше проверка на неговите собствени дисциплина и контрол. Полковникът можеше да се закълне, че ще се бие до последния човек, преди да се остави Спасителя да го победи.
Маклин осъзнаваше, че малко беше полудял, когато онова нещо се пропука и се беше погледнал в огледалото на светлината на газената лампа, но сега всичко беше наред.
Защото след като лудостта му отмина, полковникът осъзна, че сега носи лицето на Войника сянка. Вече бяха едно цяло. Това беше чудо, което му подсказваше, че Бог беше на страната на Армията на съвършенството.
Той се ухили и изрева:
— Настъпвайте! Дисциплина и контрол! — Гласът му звучеше като на някакъв звяр през мегафона.
Обади се друг глас. Той изрече кухо бам! и Маклин видя проблясъка на оранжева светлина до барикадирания вход на търговския център. Разнесе се пронизителен шум, който като че ли мина точно над главата му. На около седемдесет метра зад него експлодира един вече разбит ван и наоколо полетяха парчета асфалт и изкривен метал.
— Напред! — заповяда Маклин. Американското братство може да разполагаше с танкове, но нямаше никаква представа какво означава траектория на снаряда. Още един изсвистя във въздуха и експлодира в лагера. След това последва вълна от изстрели от защитната стена на Американското братство и куршумите се врязваха в асфалта, вдигаха искри след себе си и рикошираха в бронираните превозни средства. Някои от войниците паднаха, но полковникът продължи да крещи: — Атака! Атака! Огън!