Заповедта беше подета от други офицери и почти едновременно автомати, пистолети и автоматични пушки от редиците на Армията на съвършенството започнаха да бълват своите смъртоносни пратеници срещу защитната линия на врага. Най-предните превозни средства на АНС продължиха напред, като набраха скорост, за да пробият до търговския център. Трети танков снаряд експлодира на паркинга, вдигна след себе си облак от пушек и отломки и разтресе земята. Някои от по-тежките машини на Братството се стрелнаха напред с ревящи двигатели и когато камионите и бронираните коли на двете армии се сблъскаха, се разнесе чудовищна какофония от пищящи гуми, огънат метал и раздиращи слуха експлозии.
— Атака! Избийте ги всичките! — продължаваше да крещи Маклин към настъпващите войници, докато Джъд Лори въртеше волана наляво-надясно в опит да избягва трупове и останки. Очите на лейтенанта бяха на път да изскочат от орбитите си и цялото му лице беше плувнало в пот. Един куршум отскочи от края на предното стъкло и Лори усети вибрацията като удар в камертон.
Автоматична стрелба прорязваше паркинга и пет-шест войници на АНС се завъртяха като побъркани балетисти. Маклин хвърли настрани мегафона, извади своя .45-калибров колт от кобура на кръста и застреля един войник на Братството, когато щурмуваха защитната линия във вихрушка от тела, буксуващи превозни средства, експлозии и горящи останки. Много коли и камиони се блъскаха, даваха на заден ход и се блъскаха отново. Паркингът беше заприличал на домакин на безумно разрушително дерби.
Два камиона се блъснаха точно пред джипа. Лори настъпи спирачките и извъртя волана в същото време. Автомобилът поднесе настрани и двама мъже бяха прегазени под гумите му. Лейтенантът нямаше представа дали бяха техни, или от Братството. Наоколо беше пълна лудница, истинска суматоха, а във въздуха се виеха дим и искри. Лори успя да чуе над писъците и виковете смеха на полковник Маклин, който стреляше по случайни цели.
Един мъж с пистолет беше осветен от фаровете на джипа и лейтенантът го прегази. В едната страна на автомобила се забиха поредица от куршуми, а вляво експлодира кола на АНС и шофьорът ѝ излетя във въздуха, като все още стискаше пламналия волан.
Пехотинците бяха хванати в капана на блъскащите се и буксуващи превозни средства и бяха принудени да се впуснат в дивашки ръкопашен бой. Лори зави, за да избегне един горящ камион. Лейтенантът чу пронизителния писък на приближаващ снаряд и тестисите му се свиха. В момента, в който изкрещя „Трябва да се махаме оттук!“, завъртя волана рязко надясно и натисна газта до ламарината. Джипът подскочи напред и прегази двама войници, които се боричкаха на асфалта. Един тракерен куршум се вряза в едната страна на джипа и Лори изскимтя.
— Лейтенант! — изкрещя Маклин. — Върни джипа обратно в…
Полковникът успя да изрече само това, защото земята внезапно се разтресе и последва ослепителен, нажежен до бяло взрив на около три метра пред джипа. Автомобилът се разтресе и се вдигна на задните си гуми като изплашен кон. Маклин чу сподавения писък на Лори… и в следващия миг скочи, за да спаси живота си, защото опустошителната ударна вълна от експлозията го удари и почти разкъса униформата му. Падна на асфалта на рамото си и чу писъка на гуми и сблъсъка на джипа в друга кола.
Следващото, което полковникът помнеше, беше, че вече е на крака, а униформата и палтото му висяха на парцали около тялото му. Той погледна Джъд Лори. Лейтенантът беше прострян по гръб насред останките от джипа, а тялото му потреперваше, сякаш се опитваше да изпълзи до някое безопасно място. Главата на Джъд Лори беше премазана и приличаше на спукана окървавена топка, а счупените му зъби тракаха като кастанети.
Маклин държеше пистолета в лявата си ръка. Изкуствената му дясна ръка с покрита с пирони длан все още беше закачена за китката му чрез здраво тиксо. По нея се стичаше кръв и капеше върху облечените в черна ръкавица пръсти и върху асфалта. Полковникът осъзна, че е раздрал ръката си от рамото до лакътя, но освен тази рана нямаше други. Навсякъде около него беше пълно с войници, които се биеха и стреляха, и един куршум се заби в асфалта на десет сантиметра от десния му крак. Той се огледа в опит да намери начин да се върне в лагера на АНС. Без транспорт беше безпомощен като най-нисшия пехотинец. Беше заобиколен от толкова много пищящи, викащи и стрелящи хора, че не можеше да мисли. Видя един мъж да натиска войник на АНС към земята и да го ръга безброй пъти с нож. Маклин опря дулото на пистолета си в главата му и му пръсна мозъка.