Откатът разтресе ръката му и гледката от падащия на земята убит войник прочисти мъглата в главата му. Знаеше, че трябва да се размърда или щеше да е мъртъв като този поданик на Братството пред него. Разнесе се свистенето на нов снаряд и страхът го стисна здраво за гърлото. Наведе глава и хукна да бяга, като избягваше биещите се край него мъже и прескачаше ранените и мъртвите.
Експлозията го посипа с отломки от асфалт. Маклин се спъна, падна и изпълзя френетично зад прикритието на една преобърната бронирана кола на АНС. Там го чакаше труп, чието лице почти беше отнесено. Полковникът си помисли, че това може би беше сержант Арнхолд. С треперещи ръце махна магазина на колта си и го замени с нов. Куршумите свистяха и се забиваха в бронираната кола. Той приклекна над асфалта и се опита да намери достатъчно кураж, за да продължи към лагера.
Над врявата от виковете успя да чуе „Отстъпление! Отстъпление!“. Третото нападение също се беше провалило.
Нямаше представа какво се беше объркало. Братството трябваше да бъде погубено досега. Но то разполагаше с прекалено много хора, превозни средства и огнева мощ. Нямаше нужда да правят нищо друго, освен да си стоят спокойно в онзи проклет търговски център. Трябваше да има начин да ги изкарат навън. Трябваше да има начин!
Камиони и коли започнаха да обръщат и да се отдалечават от търговския център. Войниците ги последваха, като много от тях куцаха и бяха ранени, но въпреки това спираха, за да изстрелят по няколко куршума срещу преследвачите си и отново продължаваха напред. Маклин се насили да стане и да побегне. Напусна укритието си и усети подръпване на палтото си. Веднага разбра какво го беше причинило — куршум. Той стреля четири пъти, без да се прицели, и побягна с останалите от Армията на съвършенството, докато автоматите покосяваха асфалта около него и още мъже паднаха мъртви.
Когато Маклин успя да се добере до лагера, намери капитан Сатърли да получава доклади от другите оцелели офицери, а лейтенант Тачър изпращаше разузнавачи да пазят периметъра и да следят Братството да не тръгне в контраатака. Маклин се качи върху една бронирана кола и огледа паркинга. Приличаше на под на кланица. Стотици тела лежаха в купчини около горящите останки. Мародерите на Братството вече обикаляха труповете, за да събират оръжията и мунициите. От търговския център се разнесоха ликуващи викове.
— Нищо не е свършило! — изрева полковник Маклин. — Още нищо не е свършило! — Той изстреля последните си патрони срещу мародерите, но трепереше толкова много, че не успя да уцели никого.
— Полковник! — повика го капитан Сатърли. — Да подготвим ли ново нападение?
— Да! Веднага! Нищо не е свършило! Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
— Няма да издържим още едно фронтално нападение! — възпротиви се един глас. — Това е самоубийство!
— Какво? — побесня Маклин и погледна онзи, който се беше осмелил да оспорва заповедите му. Гласът принадлежеше на Роланд Кронингер, чието палто беше цялото изцапано в кръв — тя обаче не беше негова, защото капитанът не беше ранен, а мръсните бинтове все още бяха увити около лицето му. Стъклата на танкистките му очила бяха опръскани с кръв. — Какво каза?
— Казах, че няма да издържим още едно фронтално нападение! В момента едва ли разполагаме с повече от три хиляди боеспособни мъже! Ако отново се спуснем с главата напред срещу тези оръжия, ще изгубим още петстотин и пак няма да постигнем нищо!
— Да не би да казваш, че не разполагаме със силата да пробием… или говориш само за себе си?
Роланд си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. Досега не беше ставал свидетел на подобна касапница и вече щеше да е мъртъв, ако не беше застрелял от упор един войник на Братството.
— Казвам, че трябва да намерим друг вход към този търговски център.
— А аз казвам да нападнем отново. Веднага, преди да успеят да организират защитата си!
— Те не са били дезорганизирани, мамка му! — изкрещя Роланд.
Настъпи тишина, нарушавана единствено от стенанията на ранените и пукането на огньовете. Маклин изгледа свирепо младия мъж. За първи път Роланд дръзваше да му крещи и да оспорва заповедите му пред останалите офицери.
— Изслушайте ме — продължи Роланд, преди полковникът или някой друг да проговори. — Мисля, че знам къде е слабото място на онази крепост… те са повече от едно. Оберлихтите на покрива.