Джош видя нещо в една замръзнала локва на земята на около метър пред него. Стомахът му се сви и той изрече тихо:
— Глори? Защо не се прибереш у дома? Ще си дойда след малко.
Тя се отдръпна от него объркана.
— Какво има?
— Нищо. Просто върви. Ще се поразходя още малко и ще помисля как да съживим отново църквата.
— Ще остана с теб.
— Не — отвърна твърдо гигантът. — Върви у дома. Искам да остана малко сам. Става ли?
— Добре — съгласи се шивачката, тръгна по пътя, но след малко се обърна. — Няма нужда да казваш, че ме обичаш. Няма проблем, ако не се чувстваш така. Просто исках да ти разкрия чувствата си.
— И аз те обичам — заяви той с напрегнат глас. Погледът на Глори се задържа на него още няколко секунди и след това пое към дома си.
Когато си замина, Джош се наведе и взе онова, което лежеше в локвата. Ледът около него се пропука.
Беше парче вълнен плат на райета, изцапан с тъмнокафяви петна.
Гигантът знаеше от какво е.
От палтото на Джийн Скъли.
Той стисна изцапаното с кръв парче плат и се изправи. Килна глава на една страна и огледа земята наоколо. На няколко крачки навътре в алеята край останките лежеше друго парче плат. Вдигна и него и след това видя трето и четвърто парче — и двете бяха окървавени. Тези малки парченца от палтото на Джийн Скъли бяха разпръснати като сняг на райета по цялата земя.
„Някакво животно го е пипнало — помисли си Джош. — Разкъсало го е на парчета.“
Само че беше наясно, че не животно е спипало Джийн Скъли. Беше друг вид звяр, може би маскиран като инвалид в червена детска вагонетка или като чернокож със сребърен зъб. Скъли беше намерил мъжа с аленото око… или онзи беше намерил него.
„Върви да повикаш помощ — каза си гигантът. — Върви да повикаш Пол и Сестрата и, за бога, намери пушка!“ Вместо това обаче последва малките парчета плат на райета, докато сърцето му биеше като лудо и гърлото му пресъхваше. На земята имаше и други боклуци. Навлезе по-навътре в алеята и един плъх с размерите на персийска котка, който се поклащаше като пате пред него, го изгледа с лъскавите си очи и се скри в една дупка. Навсякъде около него се носеше писукане и шумолене и Джош разбра, че тази част от Мерис Рест се владее от гризачите.
Забеляза замръзнали пръски кръв по земята. Последва ги още четири-пет метра и спря до едно кръгло парче ламарина, което беше подпряно на грубите тухлени основи на овъглената църква. Върху него имаше още замръзнала кръв, а около ботушите му бяха разхвърлени още парчета плат на райета. Джош допря крак до ламарината, която беше с размерите и формата на капак на шахта, пое си дълбоко въздух и го изпусна. След това избута метала настрани и се дръпна назад.
Отдолу се разкри дупка, изкопана в основите на църквата. От вътрешността ѝ се разнесе студена и неприятна воня, която накара кожата му да настръхне.
„Намерих те“, беше първата мисъл на гиганта.
„Махай се оттук, по дяволите, бягай, тромав глупако!“, беше втората.
Но Джош се поколеба и продължи да наднича в дупката.
Отвътре не се чуваше нищо и не се забелязваше никакво движение. „Празна е! — помисли си той. — Няма го!“
Направи една предпазлива крачка към нея. После втора и трета. Застана отгоре ѝ и се ослуша. Все още не се чуваше нищо и не се забелязваше никакво движение.
Леговището беше празно. Мъжът с аленото око го нямаше. След като Суон го беше срещнала, той вероятно беше напуснал Мерне Рест.
— Благодаря на Бога! — прошепна Джош.
Чу шумолене зад себе си.
Обърна се светкавично и вдигна ръце, готов за бой.
Един плъх се беше качил върху някакъв кашон, оголваше зъби, писукаше и крякаше като сърдит хазяин.
— Млъкни, малко копеле…
Две ръце — едната черна, а другата бяла — се стрелнаха от дупката, сграбчиха глезените на гиганта и го събориха. Той нямаше време да извика, преди да падне на земята и въздухът да напусне дробовете му. Зави му се свят. Опита се да се освободи, да забие пръсти в замръзналата земя около дупката, но ръцете стискаха глезените му като метални скоби и започнаха да го дърпат навътре.
Джош беше наполовина в дупката, преди да осъзнае какво се случва. Забори се, като риташе и мяташе крака, но пръстите се стегнаха още повече около глезените му. Усети миризмата на изгорели дрехи, изви тялото си и видя сини пламъци да танцуват около ръцете на мъжа. Кожата му започна да гори. Ръцете на онзи станаха влажни и течни като топящи се восъчни ръкавици.