В следващите няколко секунди пламъците отслабнаха и изчезнаха. Ръцете на мъжа отново станаха леденостудени и издърпаха Джош в мрака.
Онзи пусна глезените му. Гигантът зарита отново и левият му крак уцели нещо. Нещо студено и тежко скочи върху него — беше по-скоро като чувал с лед, отколкото човешко тяло. Но коляното, което натискаше гърлото му, беше достатъчно силно и се опитваше да смаже трахеята му. Получи размазващи удари в раменете, гърдите и ребрата, които едва не му начупиха костите. Джош уви ръце около хлъзгаво гърло и заби пръсти в нещо, което приличаше на студен маджун. Юмруците на създанието налагаха главата и лицето му, но не можеха да му нанесат вреди заради Маската на Йов. Мозъкът на гиганта сериозно се разтресе и той беше на крачка от припадане. Знаеше, че разполага с два варианта: да се бие за живота си или да умре.
Замахна с десния си юмрук и кокалчетата му срещнаха долната челюст на мъжа. Мигновено стовари и левия си юмрук, който намери слепоочието му. Разнесе се сумтене — по-скоро от изненада, отколкото от болка — и тежестта върху Джош изчезна. Той се изправи на колене, а дробовете му се опитаха да възстановят запаси те си от въздух.
Една ледена ръка се уви около гърлото му изотзад. Гигантът се пресегна, сграбчи пръстите ѝ и ги изви под голям ъгъл; но онова, което само допреди секунди бяха кости, сега се превърна в тел — огъваха се, но не се чупеха. Вложи цялата си сила, за да стане от пода, и се хвърли назад, за да смаже мъжа с аленото око между тялото си и тухлените основи на църквата. Ледената ръка го пусна и той се опита да изпълзи от дупката.
Отново беше сграбчен и дръпнат надолу и докато двамата се биеха в мрака като животни, Джош видя, че ръката на опонента му проблясва и е на път да бъде обгърната от пламъци… но те не искаха да се появят, сякаш нещо не беше наред със запалването. Усети миризма, която приличаше донякъде на запалена клечка кибрит и разтопена свещ. Изрита мъжа в корема и го запрати назад. Отново стана на крака, но получи силен удар в рамото, който едва не го извади от гнездото му и го събори по лице в пръстта.
Джош се изви към него. Устата му кървеше и силата му бързо се стопяваше. Проблесна пламъче и след миг двете ръце на мъжа пламнаха. На синята светлина на пламъците видя лицето му — кошмарна маска с гърчеща се еластична уста, която бълваше мъртви мухи като счупени зъби.
Горящите ръце посегнаха към лицето на гиганта, но изведнъж едната от тях изцвъртя и изгасна като въглен, залят с вода. Другата ръка също започна да изгасва и малките огнени езици се закатериха по пръстите.
Нещо лежеше в пръстта до Джош. Той видя кървава купчина от плът и изкривени кости, а около нея бяха нахвърлени палта, панталони, пуловери, обувки и шапки. Наблизо беше оставена червена детска вагонетка.
Гигантът погледна отново мъжа с аленото око, който също така беше Господин Добре дошли. Горящата ръка почти беше изгаснала и онзи гледаше умиращия пламък с очи, които, ако се намираха на човешко лице, щяха да бъдат определени като безумни.
„Не е толкова силен, колкото преди“, помисли си Джош.
Спусна се към червената вагонетка, взе я и я стовари в лицето на създанието.
Разнесе се нечовешки рев. Пламъкът изгасна изцяло, когато мъжът залитна назад. Гигантът видя сива светлина и запълзя към дупката.
Намираше се на по-малко от метър от нея, когато смачканата червена вагонетка се стовари в тила му. За секунда си спомни онзи момент, в който беше изхвърлен от ринга в Гейнсвил и падна на твърдо. Изгуби съзнание.
Свести се — нямаше представа след колко време — от пронизителен кикот. Не можеше да помръдне и си помисли, че всяка кост в тялото му е била счупена.
Кикотенето идваше от три-четири метра пред него. То заглъхна и беше заменено от сумтене, което приличаше на някакъв език… на Джош му се стори, че е немски. Също така различи думи от други езици — китайски, френски, датски, испански и различни диалекти, които се лееха един след друг. Накрая грубият и отвратителен глас заговори на английски с тежък южняшки акцент:
— Винаги вървя сам… винаги вървя сам… винаги… винаги…
Джош се опита да провери дали има някакви наранявания по тялото и коя част от него работеше и коя не. Не можеше да помръдне дясната си ръка, вероятно беше счупена. Ребрата и раменете го боляха. Въпреки това знаеше, че е извадил късмет — ударът, който току-що преживя, можеше да му премаже черепа, ако Маската на Йов не беше толкова дебела.