Роланд избърса снега от очилата си. От капаците и броните на първата редица камиони и коли започнаха да слизат войници и да продължават пълзешком на ръце и колене през снега. Те бяха членове на разузнавателната бригада, която Роланд беше организирал — дребни и бързи мъже, които можеха да се промъкнат до защитната линия на Братството, без да бъдат забелязани. Капитанът се наведе напред на седалката си, за да види по-добре кладите на врага. Дори сега, знаеше той, войниците на разузнавателната бригада заемаха позиции в далечния ляв и далечния десен фланг и първи щяха да открият огън, когато сигналите бъдеха дадени. Ако успееха успешно да привлекат вниманието на Братството към далечния ляв и далечния десен фланг, в самия център на защитната линия можеше да се отвори дупка от объркването… и точно там Роланд планираше да пробие.
Отпред блестеше оранжева светлина — светлина от огън, която една от кладите на защитната линия създаваше. Капитанът отново изчисти очилата си, видя проблясъка на друга клада на около тридесет метра вляво от него. Взе сигналния пистолет и го зареди с първата ракета. Взе втората с облечената си в ръкавица лява ръка, изправи се в джипа и изчака предната нападателна единица да се приближи с още пет метра.
Сега!, каза си той и насочи сигналния пистолет малко над предните стъкла на превозните средства по левия фланг. Дръпна спусъка и пистолетът се изкашля. Ракетата остави след себе си брилянтен ален блясък. Първият сигнал беше пратен. Превозните средства от лявата страна се завъртяха и цялата предна линия се измести вляво. Роланд бързо зареди пистолета и изпрати втория сигнал до десния фланг. Превозните средства вдясно забавиха ход и се изместиха вдясно.
Сержант Маккоуън също завъртя волана надясно. Гумите поднесоха по снега, но само след няколко секунди намериха сцепление. Роланд отмерваше времето с броене: осем… седем… шест…
Видя няколко бързи бели проблясъка от изстрели в далечния ляв фланг, които идваха от защитната линия на Братството, и веднага разбра, че разузнавателната бригада е започнала своята работа на онова място.
… пет… четири…
Проблеснаха изстрели и в далечния десен фланг. Роланд видя разхвърчалите се искри от рикоширащи в метал куршуми.
… три… две…
От лявата страна всички превозни средства на АНС запалиха фаровете си. Ослепителните лъчи светлина пронизаха снега и се забиха в очите на часовите на Братството, които не бяха на повече от три метра разстояние. Частица от секундата по-късно всички фарове от дясната страна също светнаха. Паникьосаните часови започнаха да стрелят с автоматите си на сляпо и да вдигат облаци сняг на по-малко от два метра пред джипа на Роланд.
… едно, преброи той.
Масивното нещо — донякъде машина и донякъде творение, излязло от средновековен кошмар — което следваше на десет метра дистанция джипа, изведнъж изрева и се спусна напред, като веригите му премазваха трупове и останки, а стоманената му лопата беше вдигната, за да го предпазва от куршумите. Роланд изгледа голямата военна машина, която мина покрай него. Тя набираше скорост, устремена към средата на вражеската защита.
— Давай! — провикна се капитанът. — Давай! Давай!
Отрочето на Мангрим беше дърпано от булдозер, чийто шофьор го управляваше от бронираната му кабина. Зад него, със стоманени въжета, беше завързана широка дървена платформа с оси от камион и прикрепени за тях гуми. От платформата се издигаше сложна дървена рамка, направена от здрави телефонни стълбове, за които с болтове беше закрепено стълбище, издигащо се на повече от двадесет метра във въздуха. Стълбите бяха взети от къщи от един мъртъв жилищен комплекс до търговския център. Дългото стълбище се извиваше леко напред в най-горната си част и завършваше с рампа, която можеше да се спусне като подвижен мост на замък. Бодлива тел и събрани парчета метал от останките на коли покриваха външните повърхности, а тук-там бяха изрязани амбразури на няколко от площадките на стълбището. За да се поддържа тази тежест, на някои от телефонните стълбове бяха забити метални шипове, закрепени за булдозера, за да бъде военната машина стабилна.
Роланд знаеше какво е това. Беше виждал негови снимки в книгите. Алвин Мангрим беше построил обсадна кула, каквито средновековните армии бяха използвали, за да щурмуват укрепените замъци.
Вдигнатата лопата на булдозера се вряза в пощальонския брониран камион, който беше покрит с графити от рода на „ОБИЧАМЕ СПАСИТЕЛЯ“ и „УБИВАМЕ В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА“ и го избута назад, за да разкъса защитната линия. Камионът се блъсна в една кола и тя се сплеска между него и брониран ван „Тойота“, когато булдозерът натисна напред — двигателят му запищя, а веригите му захвърляха сняг зад себе си. Обсадната кула потрепери и заскърца като артритни кости, но беше много здрава и издържа.