От левия и десния фланг на защитната линия на Братството бяха произведени изстрели, но войниците, които бяха заели позиция в средата, бяха изблъскани назад, като някои от тях бяха премазани от булдозера, който проби. През дупката, която огромната машина отвори, плъзнаха като рояк пехотинци на АНС и раздадоха още смърт с оръжията си. Куршумите свистяха и се врязваха в метал, а малко по-нататък беше улучен резервоар, който експлодира и освети бойното поле с адски блясък.
Булдозерът изблъска останките и продължи напред. Стоманената му лопата удари стената на крепостта и шофьорът изключи двигателя и дръпна спирачката. Един камион, натоварен с войници и десет варела с бензин, мина през дупката, образувана от голямата машина и обсадната кула, и спря до нея. Докато другите пехотинци осигуряваха прикриващ огън, някои от войниците започнаха да разтоварват варелите с бензин, а останалите, които носеха макари с въже, прибягаха до обсадната кула и тръгнаха по стълбите. Стигнаха върха, отключиха рампата и я бутнаха напред. В долната ѝ част имаше стотици дълги пирони, които се забиха в снега на покрива на търговския център. Вече разполагаха с двуметров дървен мост, който свързваше кулата и покрива. Един по един войниците прибягаха по него и след като се качиха на търговския център, хвърлиха краищата на въжетата си на хората, които търкаляха варелите към стената. Въжетата вече бяха направени на примка и завързани — единият край за варела, а другият на покрива. Варелите с бензин бяха изтеглени бързо един след друг на покрива.
Още войници се качваха по обсадната кула, заемаха местата си по амбразурите и откриваха огън по събраните долу пехотинци на Братството, които отстъпваха към входа на търговския център. Мъжете на покрива търкаляха варелите до централния оберлихт, през който ги пускаха и те падаха върху събраните хора на Американското братство. Мнозина от тях спяха и още нямаха представа какво се случва. Когато варелите паднаха долу, войниците се прицелиха и откриха огън с пушките си. Уцелиха варелите и замириса на бензин. Искрите от куршумите го възпламениха с невероятно лум!
Изправеният в джипа си Роланд видя как пламъците се надигат в нощта през счупените оберлихти.
— Пипнахме ги! — изкрещя той. — Сега ги пипнахме!
Под оберлихтите, в натъпкания с хора атриум на търговския център, мъже, жени и деца танцуваха на мелодията на Роланд Кронингер. Още варели с бензин полетяха надолу през оберлихтите и експлодираха като напалмови бомби в пожар. За по-малко от две минути целият под на атриума беше залят от горящ бензин. Стотици тела горяха, докато други стотици се опитваха да се освободят, като прегазваха братята и сестрите си и се бореха за глътка въздух в огнената буря.
В този момент останалите от превозните средства на Армията на съвършенството се врязваха в защитната линия на Братството и въздухът изгаряше от куршуми. Една горяща фигура прибяга покрай джипа на Роланд и беше премазана като сламена кукла под гумите на прииждащ камион. Войниците на Американското братство се паникьосаха, не знаеха по кой път да поемат, а онези, които се опитаха да отвърнат на удара, бяха убити. От входа на търговския център излизаше дим, но мъжете на покрива продължаваха да хвърлят варели с бензин. Роланд чуваше експлозиите дори над писъците и изстрелите.
Войниците на Армията на съвършенството пробиха в търговския център. Роланд взе своя автомат М-16, слезе от джипа и хукна през масата от объркани хора към входа. Един тракерен куршум изсвистя покрай лицето му и той се спъна и падна върху едно премазано тяло, но бързо стана и продължи напред. Ръкавиците му бяха станали пурпурни и нечия кръв беше изцапала предната част на палтото му. Цветът му харесваше, защото той беше цветът на войника.
В търговския център Роланд беше заобиколен от десетки пехотинци на АНС, които стреляха по вражеските войници в магазините. Във въздуха се издигаше сив пушек, а по коридора бягаха пламнали хора, които не стигаха много далеч, преди да паднат. Подът се разтресе от поредния взрив, когато последният варел избухна и Роланд усети неприятната гореща вълна, идваща от атриума пред него. Усети опиянителната миризма на изгоряла плът, коса и дрехи. Още експлозии разтресоха пода. Според него това бяха възпламенените муниции на Братството. Вражеските войници хвърляха оръжията си и излизаха от магазините, молещи за милост. Не получаваха такава.