Выбрать главу

— Ти! Ти! И ти! — изкрещя Роланд и посочи трима войници. — Последвайте ме! — Хукна по посока на книжарницата.

Атриумът се беше превърнал в сериозна огнена маса. Горещината беше толкова ужасна, че стотиците трупове бяха започнали да се втечняват и да се разтапят в едно цяло. Прорязващи ветрове пищяха около стените. Палтото на Роланд започна да тлее, когато прибяга през атриума и тръгна по коридора, който водеше към книжарницата. Тримата войници го следваха по петите.

Капитанът внезапно спря, а очите му се ококориха от ужас. Единият от танковете на Братството — „Безкрайна любов“ — беше паркиран пред книжарница „Б. Далтън“.

Войникът зад Роланд каза:

— О, Го…

Оръдието на танка стреля. Разнесе се разкъсващ слуха гръм, който изпочупи останалите здрави стъкла на магазините. Оръдието беше вдигнато прекалено нагоре и ударната вълна от снаряда събори Роланд и хората му, когато мина на повече от метър над главите им. Той уцели тавана в края на коридора, експлодира като гръм на петнадесетина метра във въздуха и изби повечето от войниците, които бяха пуснали варелите с бензин в търговския център.

Роланд и хората му откриха огън, но куршумите им само драскаха бронята на танка, без да му нанесат никакви щети. Машината тръгна тежко напред към тях и след малко спря, даде назад и обърна надясно. Оръдието ѝ се завъртя и стреля отново, като този път отвори голяма колкото камион дупка в тухлената стена. Разнесе се шум от стържещи зъбни колела и някакъв трясък, след който многомилионната машина започна да дими, разтресе се и спря.

Или танкистът не знаеше какво прави, или танкът беше сдал багажа!

Люкът се отвори. От него се появи мъж с вдигнати ръце.

— Не стреляйте! — провикна се той. — Моля ви, не стр…

Беше прекъснат от канонада от куршуми, които пронизаха лицето и врата му и го върнаха обратно в танка.

Двама войници на Братството се появиха на входа на книжарницата и откриха стрелба. Пехотинецът на АНС вдясно от Роланд беше убит, но само след няколко секунди престрелката приключи и двамата от вражеските редици бяха неутрализирани. Пътят към книжарницата беше разчистен.

Роланд се хвърли на пода, когато чу изстрел, бързо последван и от втори. Двамата му останали живи мъже стреляха продължително в мрака на „Б. Далтън“, но не срещнаха повече вражеска съпротива.

Капитанът изрита вратата на склада и се дръпна на една страна, готов да окъпе помещението в куршуми, ако имаше още войници, които да бранят Спасителя.

Нямаше никакво раздвижване и не се чуваше нищо.

В склада гореше една-единствена газена лампа. С готова за стрелба пушка, Роланд влезе вътре и приклекна на пода.

Спасителя, който беше облечен в лимоненозелено палто и бежови панталони с кръпки на коленете, седеше в стола си. Ръцете му бяха стиснали подлакътниците. Главата му беше увиснала назад и Роланд успя да види пломбите в кътниците му.

На челото между очите му имаше дупка от куршум, от която се стичаше кръв. Над сърцето му, в лимоненозеленото палто, имаше втора рана, черна и овъглена. Ръцете му изведнъж се отвориха и затвориха конвулсивно. Но Спасителя беше мъртъв. Роланд много добре знаеше как изглежда един мъртвец.

Нещо се размърда в сенките.

Капитанът вдигна пушката си.

— Излез. Веднага. Ръцете на главата.

Последва дълго мълчание и Роланд почти изстреля няколко куршума… но тогава фигурата пристъпи на светлината с вдигнати ръце. В едната от тях държеше .45-калибров автоматичен пистолет.

Появи се брат Тимъти, чието лице беше пребледняло като платно. Роланд осъзна, че е бил прав, като си мислеше, че Спасителя не се отделя от съветника си.

— Хвърли пистолета — нареди му той.

Мъжът се усмихна едва. Свали ръце, насочи .45-калибровия в собственото си слепоочие и дръпна спусъка.

— Не! — изкрещя Роланд, който вече беше хукнал към него, за да го спре.

Но пистолетът само изщрака… и изщрака… и изщрака.

— Трябваше да го убия — каза брат Тимъти, а пистолетът продължи да щрака на празно. — Той ми каза да го направя. Каза ми, че еретиците са победили и че последното нещо, което трябва да направя, е да го избавя от лапите им… а след това да избавя и себе си. Така ми каза. Показа ми къде да го застрелям… на две места.

— Свали го — нареди Роланд.

Брат Тимъти се ухили и от двете му очи се откъсна по една сълза.

— В пистолета имаше само два патрона. Как да се избавя… след като в пистолета имаше само два патрона?