Почти в същия миг усети как я залива мразовита вълна — да, помисли си Сестрата — на омраза и разбра, че той е зад нея, до нея или някъде много наблизо. Усети погледа му върху себе си като опрян в тила ѝ нокът. Бързо се огледа наоколо. Нервите ѝ направо пищяха от тревога.
Всички хора около нея изглеждаха заинтересовани само от стоките на масите и в кашоните. Никой не я гледаше. Мразовитата вълна като че ли започна да се оттегля, сякаш мъжът с аленото око — където и който да беше — се отдалечаваше.
Въпреки това студеното му присъствие все още се усещаше във въздуха. Той беше наблизо… някъде много наблизо, скрит в тълпата.
Сестрата забеляза внезапно размърдване вдясно и усети, че една фигура се пресяга към нея. Тя протегна ръка с намерението да я докосне. Обърна се и видя мъж в тъмно палто, който стоеше прекалено близо до нея, за да може да избяга. Дръпна се назад… и тънката ръка на мъжа се стрелна покрай лицето ѝ като змия.
— Това колко струва? — попита той и размаха предмета. В ръката си държеше малка навиваща се маймунка, която тракаше и удряше малки чинели.
— Какво имате?
Мъжът извади джобно ножче и го подаде. Вълчевич го огледа и кимна.
— Твоя е, приятелю. — Клиентът се усмихна и подаде играчката на детето до него, което чакаше търпеливо.
— Ето — каза Джош Хъчинс, който си проправи път през тълпата и застана до масата. В здравата си ръка държеше нещо, увито в кафяв плат. — Какво ще кажете за това? — Той остави разменната си стока на масата до лъскавата черна рокля.
Вълчевич разтвори плата и се опули срещу онова, което беше вътре.
— О… Господи — прошепна той.
На масата пред него се мъдреха пет кочана златиста царевица.
— Предположих, че ще искате по един за всеки от вас — каза Джош. — Прав ли съм?
Търговецът взе един от кочаните, докато съпругата му гледаше като омагьосана зад рамото му. Помириса го и каза:
— Истинска е! Господи, истинска е! Толкова е прясна, че все още усещам пръстта върху нея!
— Естествено. Разполагаме с цяла нива с царевица, която расте недалеч оттук.
Вълчевич заприлича на човек, който всеки момент ще припадне.
— Е? — попита Джош. — Имаме ли сделка или не?
— Да. Да. Разбира се! Вземете роклята! Вземете каквото си пожелаете. Господи! Това е прясна царевица! — Търговецът погледна мъжа, който искаше един ръчен часовник. — Вземете го! По дяволите, вземете си няколко! Хей, госпожо! Искате ли този шал? Ваш е! Не мога да… не мога да повярвам на това! — Той докосна здравата ръка на Джош, който тъкмо вземаше роклята за Глори. — Покажете ми — замоли се. — Моля ви, покажете ми сега. Мина много време, откакто видях нещо да расте! Моля ви!
— Добре. Ще ви заведа на нивата. — Гигантът му направи знак да го последва.
— Момчета! Наглеждайте стоката! — обърна се Вълчевич към синовете си. След това огледа лицата на тълпата и каза: — По дяволите! Дайте им каквото искат! Могат да имат всичко! — Той, съпругата и дъщеря му последваха Джош на нивата, където беше пълно с избуяла царевица.
Разтреперена и изнервена, Сестрата продължаваше да усеща студеното присъствие. Тръгна към бараката на Глори, като стискаше кожената чанта под мишница. Все още имаше чувството, че е наблюдавана и ако мъжът с аленото око наистина беше някъде тук, искаше да се прибере в къщата и да избяга от него.
Почти стигна до верандата, когато чу някой да крещи НЕ! и миг по-късно се разнесе грохотът на запален двигател.
Обърна се светкавично.
Малкият камион на Вехтошаря тръгна назад и прегази масите и кашоните със стока. Хората пищяха и се махаха от пътя му. Двамата синове на Вълчевич се катереха по него и се опитваха да стигнат до шофьора, но единият от тях падна, а другият не беше толкова бърз. Гумите на камиона минаха през една жена, която беше паднала на земята и Сестрата чу как изпука гръбнакът ѝ. Едно дете застана на пътя му, но беше дръпнато и спасено в последния момент. Камионът продължи по пътя, но в следващия миг се отклони и се заби в една от бараките. Даде на заден ход. Гумите захвърляха сняг и пръст зад себе си, когато се стрелна отново напред. Двигателят му се прокашля. Камионът продължи по пътя, който извеждаше от Мерис Рест в посока север.
Сестрата побягна, за да помогне на някои хора, които бяха паднали и за малко да бъдат прегазени. Изкушенията, антиките и изобретенията на Вехтошаря бяха разхвърлени на улицата, а от камиона продължаваха да падат стоки, докато се отдалечаваше. Накрая зави и се скри от поглед.