Люкът се отвори. Появи се ръка, която размаха бяла кърпичка.
— Не стреляйте! — провикна се Сестрата. — Нека първо видим какво искат!
От люка излезе глава с шлем, бинтовано лице и скрити зад танкистки очила очи.
— Кой командва там? — провикна се Роланд Кронингер към редицата от лица на проклетата стена, които виждаше като набити на колове отрязани глави.
Някои от хората погледнаха Сестрата. Тя не желаеше тази отговорност, но явно трябваше да я поеме.
— Аз! Какво искаш?
— Мир — отвърна Роланд и огледа телата по земята. — Вие, хора, свършихте чудесна работа! — Капитанът се ухили, макар вътрешно да се дереше от ярост. Онзи, който се наричаше Приятел, не беше казал нищо за ровове и защитна стена! Как, по дяволите, тези проклети фермери бяха създали подобна барикада? — Готина стена сте си направили? Изглежда доста здрава! Така ли е?
— Ще издържи!
— Дали? Чудя се колко ли снаряда ще ми трябват, за да отворя дупка в нея и да ви изпратя в ада, госпожо.
— Нямам представа! — Сестрата се беше въоръжила с хладна усмивка, но тялото ѝ беше плувнало в пот, защото знаеше, че нямаха никакъв шанс срещу тази чудовищна машина. — С колко време разполагате?
— С много! С цялото време на света! — Роланд потупа оръдието. Беше много жалко, че нямаха никакви снаряди за него… но дори да имаха, никой от тях не знаеше как да ги зареди и изстреля. Вторият танк се беше счупил само няколко часа след като напуснаха Линкълн, а този беше управляван от един ефрейтор, който някога си изкарвал прехраната, като карал тир през Скалистите планини. Но дори той не можеше да контролира огромното копеле през цялото време. Въпреки това на Роланд му харесваше да се вози в танка, защото миризмата на метал и пот вътре беше много приятна, а и не се сещаше за по-добър боен кон за Кралския рицар.
— Хей, госпожо! — провикна се той. — Защо не ни дадете каквото искаме и никой друг няма да пострада! Става ли?
— На мен ми се струва, че вие пострадахте!
— О, тази малка драскотина! Госпожо, все още не сме започнали! Това беше просто упражнение! Вече знаем къде са рововете ви! Зад мен има хиляда войници, които изгарят от желание да се запознаят с вас, мили хора! Или пък може би греша. Възможно е да са от другата страна или да заобикалят от юг! Могат да са навсякъде!
На Сестрата ѝ стана лошо. Нямаше как да се бият срещу танк! Знаеше, че Суон стои до нея и наднича над стената.
— Защо просто не си гледате работата и не ни оставите на мира? — попита жената.
— Работата ни няма да е свършена, докато не вземем онова, за което сме дошли! — отвърна Роланд. — Искаме храната, водата и момичето! Искаме оръжията и мунициите ви, и ги искаме веднага. Ясен ли съм?
— Напълно — отвърна Сестрата… вдигна пушката си и стреля. Разстоянието беше прекалено голямо за точен изстрел, но няколко сачми се врязаха в шлема на Роланд, който се скри в люка. Бялата кърпичка и ръката му също бяха уцелени. Той заруга и се разтресе от ярост, но се наложи да се прибере във вътрешността на танка.
По врата на Сестрата залазиха мравки. Тя се стегна и зачака първия изстрел от танка… но такъв не последва. Двигателят му изрева и той даде на заден ход през телата и пъновете, за да се оттегли в гората. Нервите на жената бяха изпънати до скъсване, докато танкът не се скри зад един храсталак и едва тогава осъзна, че нещо му имаше. Иначе щяха да пробият дупка в стената.
От западната част на гората излетя червена сигнална ракета и експлодира над царевичната нива.
— Отново настъпват! — изкрещя мрачно Сестрата и погледна Суон. — По-добре се прибери, преди да е започнало!
Момичето огледа хората на стената, готови да се бият, и осъзна къде трябва да бъде.
— Оставам.
Още една сигнална ракета полетя над източната част на гората и се пръсна като кърваво петно в небето.
Западната част на стената беше покосена от изстрели и Сестрата сграбчи Суон, за да я дръпне зад себе си. Куршумите се врязваха в трупите и навсякъде около тях летяха трески и парчета лед. Двадесет секунди след първия бараж войниците на АНС, разположени в източната част на гората на Мерис Рест, също откриха стрелба. Куршумите им не нанасяха сериозни щети, но принуждаваха бранителите да стоят с наведени глави. Стрелбата продължи и съвсем скоро куршумите започнаха да отварят процепи в стената. Някои от тях намираха земята, но други покосяваха плът.
На южния периметър се появиха още бронирани коли и камиони от гората, заедно с петдесет-шестдесет войници. Армията на съвършенството щурмува стената. Скритите ровове успяха да спрат няколко превозни средства и поне двадесет мъже, но останалите продължиха да прииждат. Два камиона се промъкнаха през лабиринта от ровове и пънове и се блъснаха в трупите. Цялата южна част на стената се разтресе, но издържа. Войниците изминаха разстоянието и стигнаха до бариерата. Опитаха се да се покатерят по нея, но пръстите им не намираха опора в леда и докато се плъзгаха надолу, бранителите ги застрелваха от упор. Онези, които не разполагаха с огнестрелни оръжия, размахваха брадви, кирки и заострени лопати.