Кльощавият чернокож мъж, който беше особено разпален на градската среща, я приближи. Лявата му ръка беше превързана с кървав парцал, но в очите му се четяха смелост и страст.
— Недей да плачеш! — смъмри я той, когато се приближи до нея. — Ти не бива да плачеш! Господи, не бива! Ако ти не си силна, кой да бъде?
Суон кимна и избърса очи с опакото на ръката си.
— Благодаря ти — каза тя.
— Тцъ-тцъ! Аз ти благодаря.
— За какво?
Мъжът се усмихна замечтано.
— За това, че отново чух онази сладка музика. — Той кимна към царевичната нива.
Суон знаеше коя музика имаше предвид, защото тя също я чуваше — промъкващият се между редовете вятър, който свиреше по стъблата като по струните на арфа.
— Бях роден близо до царевична нива — продължи чернокожият. — Чувах тази музика през нощта, точно преди да заспя, и рано сутрин, когато се събуждах. Не мислех, че ще я чуя отново някога, след като онези момчета объркаха всичко. — Той погледна Суон. — Не се страхувам да умра сега. Не-не! Разбираш ли, винаги съм смятал, че е по-добре да умреш на краката си, отколкото да живееш на колене. Готов съм… и това е моят избор. Така че не се тревожи за нищо! Тцъ-тцъ! — Мъжът затвори очи за няколко секунди и крехкото му тяло като че ли се заклати в ритъма на царевицата. След малко пак ги отвори и каза: — Продължавай сега, чу ли? — Той се върна до кладата и протегна ръце към топлината.
Суон подкара Муле и конят тръгна в тръс през нивата. Освен да провери ранените, момичето искаше да види как е Джош. Последния път, в който го навести рано тази сутрин, той все още беше в дълбока кома.
Суон още не беше прекосила нивата, когато в източното небе изригнаха ярки проблясъци светлина. Надигнаха се пламъци и се смесиха с изстрелите, които звучаха като тракащи шевни машини. Робин се намираше в онази част на стената, осъзна тя.
— Давай! — изкрещя на Муле и го перна с поводите. Конят препусна в галоп.
На западната част от стената зад нея, пехотата и превозните средства на Армията на съвършенството прииждаха от гората.
— Не стреляйте! — провикна се Сестрата, но хората около нея вече стреляха и пилееха мунициите си. Нещо се удари в стената на около петнадесет метра от нея. Подскочиха пламъци и върху ледената обвивка се разля огън. Друг предмет удари стената няколко метра по-близо. Чу се чупене на стъкло и се усети миризмата на бензин секунда преди изригналият оранжев пламък да я заслепи. „Бомби! — помисли си тя. — Хвърлят бомби по стената!“
Хората крещяха и стреляха в някаква безумна суматоха. Над стената прелетяваха напълнени с бензин бутилки със запален парцал, които експлодираха сред бранителите. Една от тях се счупи почти в краката на Сестрата и тя инстинктивно се хвърли на земята, за да се предпази от разлетия се във всички посоки бензин.
Над източната част на стената бяха хвърлени десетки коктейли „Молотов“. Един мъж до Робин изпищя, когато беше уцелен от един от тях, и целият беше погълнат от пламъци. Някой го събори на земята и се опита да загаси огъня със сняг и пръст. След тази вихрушка от вилнеещи пламъци и експлозии се разнесоха изстрели от автомати, пистолети и пушки, чиито куршуми се врязваха с такава сила в стената, че трупите подскачаха и те рикошираха през пролуките в тях.
— Дайте им да разберат! — крещеше Ана Макклей. Оранжевата светлина от огньовете разкриваше стотици войници между стената и гората, които пълзяха напред, прикриваха се в рововете, криеха се зад счупените превозни средства и стреляха или мятаха домашно направените си бомби. Някои от хората около нея се обърнаха, за да избягат от пламъците, но тя се развика: — Стойте по местата си! Не бягайте! — Една жена вляво от нея залитна и падна, и когато Ана се обърна, за да ѝ вземе оръжието, един куршум от пушка мина през дупка в стената, улучи я в ребрата и тя падна на колене. Усети кръв в устата си и разбра, че този път вече е загазила здраво, но въпреки това се изправи с пистолет във всяка ръка и тръгна отново към стената.
Бурята от бомби и куршуми се усили. Една част от стената беше погълната от пламъци. Влажното дърво пукаше и димеше. Робин остана на мястото си и продължи да стреля по прииждащите войници въпреки падащите навсякъде бомби и хвърчащите стъклени парчета. Успя да уцели двама от тях, преди една бомба да експлодира точно пред него. Горещината и летящите стъкла го изблъскаха назад и той се спъна в тялото на мъртвец.
По лицето му се стичаше кръв от рана в скалпа му и кожата му беше като изгорена. Той избърса кръвта от очите си и видя нещо, от което стомахът му се сви.