В края на здраво въже бяха завързани метални нокти. Въжето се изпъна и върховете на грубото подобие на котва се забиха между трупите. Още една кука прелетя над стената и се заби в нея. Беше хвърлена трета, но тя не намери за какво да се хване и бързо беше издърпана, за да я хвърлят отново. Четвърта и пета котва се забиха в стената и войниците започнаха да дърпат въжетата.
Робин осъзна, че цялата част от стената, която вече беше отслабена от куршумите и пламъците, щеше да бъде съборена. Още куки прелитаха и ноктите им се наместваха между трупите. Въжетата се опъваха и стената пукаше като счупени ребра.
Младежът стана на крака, побягна към стената и сграбчи една от котвите в опит да я освободи. На няколко метра от него един едър сивобрад мъж сечеше едно от въжетата с брадвата си, а до него слаба чернокожа жена се беше заела с друго с касапски нож. Бомбите в бутилки продължаваха да експлодират по стената и още куки бяха забити в нея.
Вдясно от Робин Ана Макклей беше изпразнила двете си оръжия. Жената видя прииждащите от нейната страна въжета с куки. Тя се обърна, за да потърси друго оръжие, като не обръщаше никакво внимание на куршума в ребрата си и онзи в дясното ѝ рамо. Преобърна един мъртвец и намери пистолет, но нямаше патрони в него. След малко откри сатър, който някой беше изпуснал, и го използва, за да сече въжетата. Сряза едно и почти беше успяла да среже второ, когато горните деветдесет сантиметра от стената бяха съборени и станаха жертва на пламъците. Пет-шест войници се нахвърлиха отгоре ѝ.
— Не! — изпищя Ана и ги замери със сатъра. Последва залп от автоматична стрелба, която я превърна в участничка в отвратителен пирует. Последната ѝ мисъл, преди да се строполи на земята, беше за карнавална атракция, наречена „Лудата мишка“, при която малка тракаща вагонетка се завърташе по извити релси и се издигаше нагоре към нощното небе, все по-нагоре и по-нагоре, докато силните светлини на карнавала светеха на земята под нея и вятърът свиреше в ушите ѝ.
Ана беше мъртва, преди да се строполи на земята.
— Пробиват! — провикна се някой… и стената пред Робин падна с подобен на човешки стон грохот. Пред него се отвори пространство, през което можеше да мине цял тир. Вълна от войници се насочи към него и той в последната секунда скочи настрани, за да избегне куршумите им.
Младежът вдигна пушката си и застреля първия войник, който мина през стената. Другите започнаха да отстъпват или падаха мъртви от куршумите му… докато пушката му не ги изстреля всичките и той не можеше да вижда войниците заради дима, който се виеше над горящите трупи. Разнесоха се още пукоти и стонове от другите части на стената, които също бяха съборени и пламъците подскачаха нависоко, когато бомбите експлодираха. Навсякъде около Робин бягаха хора, стреляха, падаха.
— Избийте копелетата! — разкрещя се някакъв мъж вляво от него и от мъглата се появи фигура в сивкавозелена униформа. Робин застана стабилно на земята, хвана пушката за цевта, за да я използва като бухалка, и удари войника в главата. Онзи падна и младежът хвърли пушката за сметка на .45-калибровия му автоматичен пистолет.
Един куршум изсвистя покрай главата му. На шест метра експлодира поредната бомба в бутилка и една жена с пламнала коса, чието лице приличаше на маска от кръв, се появи със залитане от дима. Тя падна, преди да стигне до Робин. Той се прицели в прииждащите през счупената част от стената хора и изстреля всичките патрони на .45-калибровия пистолет. Зареваха автомати и куршумите им се врязаха наблизо до него. Младежът осъзна, че няма какво повече да направи тук. Трябваше да се махне и да намери друго място, което да брани. Стената в източната част на Мерис Рест беше разрушена и войниците прииждаха през нея.
Робин хукна към града. Десетки други бягаха в същата посока и бойното поле беше осеяно с телата на мъртви и ранени. Малки групички от хора се изправяха сами срещу врага в отчаян опит да го спрат, но бързо биваха застрелвани или разпръсквани. Младежът погледна назад и видя две бронирани коли да се появяват от дима. От оръдейните им кули се сипеха куршуми.
— Робин! Робин! — викаше някой над разразилия се хаос. Той разпозна гласа на Суон. Тя трябваше да е някъде наблизо.
— Суон! — провикна се той. — Насам!
Момичето чу отговора на Робин и насочи Муле наляво, в посоката, от която ѝ се стори, че дойде гласа му. Димът щипеше очите ѝ и почти не можеше да вижда лицата на хората, докато не се доближеше до тях. Отпред продължаваха да реват експлозии и тя разбра, че вражеските войници са пробили източната част на стената. Хората около нея бяха ранени и кървяха, но спираха, за да се обърнат и да изстрелят последните си патрони. Други пък, които бяха въоръжени само с брадви, ножове и лопати, бягаха напред, за да влязат в близък бой.