— Да си държим главите наведени? — Робин се засмя скептично. — Ако си наведем главите още малко, ще си изцапаме клепачите с мръсотия! Знам какво са намислили да правят с нас! Ще ни държат тук, докато изгнием или ще ни застрелят отстрани на пътя! — Главата му туптеше ужасно, затова коленичи и притисна длани в слепоочията си, докато болката не отмина. — Мъртви сме — изрече с пресипнал глас младежът. — Просто още не го знаем.
Брат Тимъти сърбаше от купичката си. Той облиза останалата по стените ѝ супа. Беше му пораснала неравна тъмна брада, а кожата му беше бяла като светкавица на фона на черната му мазна коса.
— Видях я — каза съвсем спокойно той… първото му обаждане от три дни. Джош и Робин млъкнаха шокирани. Брат Тимъти вдигна глава — едното стъкло на очилата му беше пукнато, а средата им се държеше на изолирбанд. — Суон — продължи мъжът. — Видях я.
Джош се изправи до седнало положение.
— Къде? Къде я видя?
— Отвън. Вървеше около една от караваните. Онази другата жена — Сестрата — също беше там. Войниците стояха точно зад тях. Предполагам, че бяха изкарани, за да се разтъпчат. — Брат Тимъти взе чашата си и отпи от водата, сякаш беше течно злато. — Видях ги… онзи ден, мисля. Да. Онзи ден беше. Когато излязох, за да разчета картите.
Джош и Робин отидоха при него и го погледнаха с нов интерес. Напоследък войниците постоянно идваха за брат Тимъти и го отвеждаха в командния център на полковник Маклин, където за стените бяха закачени стари карти на Кентъки и Западна Вирджиния. Брат Тимъти отговаряше на въпросите на капитан Кронингер, Маклин и мъжа, който се наричаше Приятел. Той им беше показал на картата къде се намира ски курортът в Уоруик Маунтин, в окръг Покахонтас, малко по на запад от границите на Вирджиния и черните скали на планинската верига Алегени. Но брат Тимъти им каза, че това не е мястото, на което откри Бог. Ски курортът беше разположен в подножието на източната страна на Уоруик Маунтин, а Бог живееше нависоко от другата страна, нагоре от някогашните въгледобивни мини.
Онова, което Джош успя да разбере от бръщолевенията и несвързаната история на брат Тимъти, беше, че мъжът пътувал на запад някъде из Вирджиния във ван със семейството си или друга група оцелели. Някой ги преследвал. Брат Тимъти каза, че преследвачите им били на мотоциклети и ги гонели цели осемдесет километра. Ванът излязъл от пътя или бил изблъскан, но успели да стигнат пеша до затворения хотел в Уоруик Маунтин… и там мотоциклетистите ги хванали в капан и ги нападнали, въоръжени с мачетета, месарски ножове и сатъри.
Брат Тимъти си спомняше, че лежал по корем в снега. Цялото му лице било изцапано с кръв и чувал тънък агонизиращ писък. Скоро писъкът секнал и от каменния комин на хотела се извил дим. Той побягнал през гората, след което намерил достатъчно голяма пещера, в която да се мушне, за да прекара дългата и студена нощ. На следващия ден се натъкнал на Бог, който го приютил, докато мотоциклетистите не спрели да го търсят и не си заминали.
— Е, как беше тя? — попита го раздразненият Робин. — Добре ли беше?
— Кой?
— Суон? Добре ли беше?
— О, да. Изглеждаше добре. Може би малко отслабнала, но иначе беше супер. — Брат Тимъти пийна глътка вода и я превъртя с езика си. — Бог ме научи на този израз.
— Съсредоточи се, луд глупако! — Робин го сграбчи за яката на мръсното му палто. — В коя част на лагера я видя?
— Знам къде я държат. В караваната на Шийла Фонтана, в квартала на ЖР.
— ЖР? Какво е това? — попита Джош.
Гигантът изгони първата мисъл, която му хрумна: че използват Суон като проститутка. Не, не, не биха направили това. Маклин искаше Суон да отглежда посеви за армията му и нямаше да рискува да бъде наранена или заразена с някоя болест. Що се отнасяше до Сестрата, Джош искрено съжаляваше глупака, който щеше да се пробва с нея.
— Не мислиш… че… — Гласът на Робин го предаде. Нямаше въздух и се почувства зле, сякаш някой го беше ударил в корема. Ако беше видял някакъв знак, че Джош мисли същото като него, щеше да си изгуби разсъдъка на момента.
— Не — отвърна гигантът. — Тя не е тук за това.
Робин му повярва. Или поне много искаше да го стори. Той пусна палтото на брат Тимъти и изпълзя настрани. Седна с опрян в металната стена гръб и сви колене до гърдите си.
— Коя е Шийла Фонтана? — попита Джош. — Някоя проститутка ли?
Брат Тимъти кимна и продължи бавно да отпива от водата си.
— Тя ги наглежда за полковник Маклин.
Гигантът огледа импровизирания им затвор. Имаше чувството, че стените го притискат. Беше му писнало от студения метал, от вонята и от онези тридесет и седем дупки във вратата.