— Шшшш — каза му почти успокоително Приятел. — Спокойно сега. Спокойно.
Най-накрая Роланд спря да хленчи и заговори сънено:
— Вие… обичате ли ме?
— Като огледало — отвърна мъжът с аленото око и капитанът не каза нищо повече.
Бурята утихна след час. Армията на съвършенството продължи мъчително напред през сгъстяващия се мрак.
Съвсем скоро джипът с разузнавачи се върна по планинския път и войниците докладваха на генерал Приятел, че са намерили дървени сгради на километър и половина напред. На една от тях имало избеляла табела, на която пишело „Смесен магазин на Слатифорк“.
91
Дойдоха призори. Джош се събуди от удрянето на приклада в задната врата на камиона и стана от металния под, за да се дръпне назад с Робин и брат Тимъти. Костите го боляха.
Отключиха вратата и я вдигнаха.
Пред тях стоеше русокос мъж с абаносови очи и двама войници с автомати от двете му страни. Той беше облечен в униформа на Армията на съвършенството с медали, които приличаха на нацистки.
— Добро утро на всички! — поздрави весело русокосият и в момента, в който проговори, Джош и Робин разбраха кой е. — Добре ли спахте?
— Беше студено — отвърна сопнато гигантът.
— Ще ти намерим печка на плантацията, Самбо. — Мъжът премести погледа си. — Брат Тимъти? Излез, моля те. — Той размаха подканящ пръст.
Брат Тимъти се сви в ъгъла и двамата войници влязоха, за да го изкарат. Джош смяташе да нападне единия от тях, но беше заплашен с дулото на един от автоматите и моментът отмина. Видя два паркирани наблизо джипа с работещи двигатели. В единия от тях имаше трима души: шофьор, полковник Маклин и един войник с автомат. В другия също имаше шофьор, въоръжен войник, една отпусната фигура с тежко палто и качулка… и Суон и Сестрата. Двете изглеждаха отслабнали и бледи.
— Суон! — провикна се Робин и пристъпи към отворената врата на камиона.
Момичето също го видя, стана от седалката и извика името му. Войникът я сграбчи за ръката и я дръпна да седне.
Единият от мъжете в камиона изблъска Робин назад. Младежът се спусна към него с изкривено от ярост лице, но онзи вдигна приклада на автомата си, за да му размаже физиономията. Джош сграбчи Робин и го задържа, докато буйстваше. Войникът се изплю на пода и когато слезе от камиона, затвори вратата и я заключи отново.
— Хей, копеле! — изкрещя Джош и надникна през една от тридесет и седемте дупки. — Хей! На теб говоря, скапаняко! — Осъзна, че отново използва стария си кечистки глас.
Приятел блъсна брат Тимъти към първия джип и се обърна като някаква кралска особа.
— За какво са ти Суон и Сестрата? Къде ги водиш? — попита гигантът.
— Всички отиваме в Уоруик Маунтин, за да се срещнем с Бог — отговори мъжът с аленото око. — Пътят не е подходящ за нещо по-тежко от джипове. Това задоволява ли старото ти негроидно любопитство?
— Те не ти трябват! Защо не ги оставиш тук?
Приятел се усмихна разсеяно и се приближи до камиона.
— О, прекалено са ценни. Може някоя изобретателна дърта лисица да реши, че силата им ще му бъде от полза и да ги отвлече, докато отсъстваме? Няма да стане. — Чудовището тръгна отново към джипа.
— Хей! Почакай! — провикна се Джош, но мъжът с аленото око вече сядаше на седалката до брат Тимъти. Двата джипа потеглиха и скоро се изгубиха от поглед.
— Сега какво ще правим? — попита Робин, който продължаваше да беснее. — Просто ще си седим тук ли?
Гигантът не му отговори. Мислеше си за нещо, което брат Тимъти беше казал:
— Малкото останало Добро трябва да умре със Злото. Налага се да умре, за да може светът да се прероди. Ти трябва да умреш. И ти. И аз. И дори Суон.
— Суон няма да се върне — каза бездушно Робин. — Нито Сестрата. Знаеш го, нали?
— Не, не го знам. — Ще се помоли на машината, която призовава небесните нокти, беше казал брат Тимъти. Пригответе се за сетния час.
— Обичам я, Джош — каза Робин и стисна силно ръката на гиганта. — Трябва да се измъкнем от тук! Трябва да спрем… онова, което е на път да се случи!
Джош се освободи от хватката му. Отиде до другия край на импровизираната им килия и погледна надолу.