Двете превозни средства минаха през портала и продължиха нагоре по планинския път, като пъплеха между гъста гора от умрели борове и дървета с твърда дървесина.
Стигнаха до втора тухлена будка, на която една ръждясала табела твърдеше, че посетителите трябва да се идентифицират. Върху малката постройка имаше нещо, което приличаше на видеокамера.
— Разполагат с доста добра охранителна система за въгледобивна компания — отбеляза Сестрата и Роланд Кронингер изръмжа:
— Без приказки!
Пътят ги изведе от гората и излязоха на голямо открито пространство, където имаше паркинг с празни автомобили, а зад него — комплекс от едноетажни тухлени сгради и по-големи структури с алуминиеви покриви, издигнати направо върху планината. Уоруик Маунтин продължаваше още шестдесет метра нагоре, покрита с мъртви дървета и скали, а на върха ѝ Сестрата забеляза три ръждясали кули — антени, осъзна тя — които се скриваха в реещите се сиви облаци.
— Спри — нареди Приятел. Шофьорът се подчини и само след секунда другият джип също спря. Мъжът с аленото око огледа комплекса, присви очи и потърси някакво раздвижване. Такова нямаше, не се забелязваше нищо живо. Студеният вятър брулеше паркинга, а от облаците се разнесе гръм. Отново заръмя черен дъжд. — Слизай — каза Приятел на брат Тимъти.
— Какво?
— Слизай — повтори заповедта си чудовището. — Тръгвай пред нас и започвай да го викаш. Хайде!
Брат Тимъти слезе от джипа и тръгна по паркинга под съпровода на черния дъжд.
— Боже! — провикна се той и гласът му се отрази в стените на големите постройки с ламаринени покриви. — Тимъти е! Върнах се при теб!
Приятел слезе от джипа и го последва на няколко метра разстояние, с отпуснат до бедрото си автомат.
— Боже! Къде си? Върнах се!
— Продължавай напред — нареди му мъжът с аленото око и брат Тимъти продължи да върви под капките на дъжда.
Сестрата чакаше правилния момент. Вниманието на всички беше насочено към двамата мъже. Гората беше само на тридесет метра и ако отвлечеше вниманието на останалите, Суон може би щеше да има шанс. Нямаше да я убият, така че ако стигнеше до гората, щеше да избяга. Хвана я за ръката и ѝ прошепна:
— Приготви се. — Стисна юмрук с намерението да удари в мутрата най-близкия войник.
Брат Тимъти изкрещя радостно:
— Ето го!
Сестрата вдигна поглед. Високо горе на полегатия алуминиев покрив стоеше една фигура.
Брат Тимъти падна на колене и вдигна ръце. На лицето му се четяха ужас и възторг.
— Боже! — провикна се той. — Настъпи сетният час! Злото спечели! Пречисти света, Боже! Призови небесните нок…
Гърбът на брат Тимъти беше направен на решето от куршумите на автомат. Той падна по очи като за молитва.
Приятел насочи димящото дуло към покрива.
— Слез долу! — нареди той.
Фигурата не помръдна и само дългото ѝ дрипаво палто се развяваше на вятъра около кльощавото ѝ тяло.
— Ще повторя само още веднъж — каза Приятел — и след това ще видим какъв е цветът на кръвта на Бог.
Фигурата все още се колебаеше. Суон си помисли, че мъжът с аленото око ще стреля… но накрая онзи на покрива отиде до най-близкия край, вдигна един люк и тръгна по стъпалата на метална стълба, монтирана върху стената на сградата.
Той слезе на земята, отиде при мъртвия брат Тимъти и се наведе, за да разгледа лицето му. Приятел чу „Бог“ да мърмори нещо и след това поклати с отвращение главата си, на която беше израснала сива грива. Изправи се, отиде при мъжа с аленото око и спря на около половин метър от него. Над мръсната му и сплъстена сива брада надничаха хлътнали в лилави кратери очи. Кожата му с цвят на слонова кост беше покрита с кръстосващи се бразди и бръчки. Дясната му буза беше прорязана от назъбен кафяв белег, който едва беше пропуснал окото, минаваше през гъстата вежда и продължаваше нагоре към косата, където се разклоняваше в мрежа от белези. Лявата му ръка, която висеше под палтото му, беше кафява и изсъхнала до размерите на детска.
— Копеле такова — каза той и зашлеви Приятел с дясната си ръка.
— Помощ! — развика се Робин Оукс. — Някой да помогне! Той се самоубива!
Сержант Насрани гащи излезе от близката каравана, дръпна петлето на своя автоматичен .45-калибров пистолет и побягна под дъжда към камиона. Друг войник с пушка се появи от друга посока, следван от трети.
— Побързайте! — крещеше френетично младежът и гледаше през една от дупките. — Някой да му помогне!
Сержант Насрани гащи навря дулото на пистолета си в лицето на Робин.