„Тя е просто момиче — осъзна Приятел. — Дори не си струва да я изнасиля! На нея ще ѝ хареса да я изнасиля, ще ѝ хареса да ѝ го напъхам грубо и да ѝ го заровя чак до глезените!“
„Бог“ се поколеба… и накрая сложи ръка в тази на Суон.
„Ще я изнасиля — реши мъжът с аленото око. — Ще ѝ покажа, че това все още е моето парти! Ще ѝ покажа веднага.“
Тръгна към нея като някаква неудържима сила и с всяка направена крачка пенисът му ставаше все по-голям. Хилеше се похотливо. Суон забеляза физиономията му и разбра какво се крие зад нея, но дори не помръдна, докато го чакаше.
От далечината долетя кухото и силно ехо от експлозия. Приятел спря на място.
— Какво беше това? — изкрещя въпроса си той към всички и към никой. — Какво беше това?
— Дойде от пътя — отговори един от войниците.
— Е, недейте да дремете тогава! Размърдайте си задниците и отидете да проверите какво става! Всички! Вървете!
Тримата войници слязоха от джиповете и хукнаха през паркинга. Изгубиха се зад дърветата на завоя с готови за стрелба оръжия.
Оръжието на Приятел обаче се спаружи. Не можеше да погледне кучката, без да се сети за ябълката, а и беше сигурен, че е посяла някакво зло, унищожаващо душата семе право в него. Но това все още беше неговото парти и беше прекалено късно, за да се отказва. Щеше да я изнасили и да ѝ размаже черепа, когато станеше на осемдесет години и пръстите ѝ бяха изтъркани до кокал от работа.
Но не днес. Не днес.
Насочи автомата си към Сестрата.
— Слизай. Застани до малката кучка.
Суон въздъхна. Вниманието му беше привлечено от други неща, но все още беше опасен като побесняло куче в месарски магазин. Тя помогна на стареца да стане на крака. Той залитна, все още измъчван от болката в размазания си нос, и огледа уродливите лица на Маклин и Роланд.
— Наистина настъпи сетният час, нали? — обърна се той към Суон. — Злото е спечелило.
Не можеше да му отговори. Старецът докосна бузата ѝ с кривите си пръсти.
— Как се казваш, дете?
— Суон.
Той повтори името ѝ.
— Толкова си млада — каза ѝ с натъжен тон. — Трябва да умреш толкова млада.
Роланд слезе от джипа, но Маклин остана на мястото си. Полковникът беше увесил нос, след като Приятел беше взел контрола.
— Кой си ти? — попита капитанът. — Какво правиш тук горе?
— Аз съм Бог. Паднах на земята от небесата. Приземихме се във вода. Другият живя известно време, но не успях да го излекувам. След това дойдох на това място, защото знаех за съществуването му.
— Какъв е източникът ти на електричество?
„Бог“ изпъна пръст и посочи земята в краката им.
— Долу? — учуди се Роланд. — Къде? Във въгледобивната мина?
„Бог“ не отговори, а вместо това вдигна глава към небето и позволи на дъжда да окъпе лицето му.
Капитанът извади пистолета от кобура на кръста си, дръпна му петлето и го насочи в главата на стареца.
— Ще ми отговаряш, когато ти задам въпрос, шибан дъртак! Откъде идва електричеството?
Побърканите очи на „Бог“ срещнаха тези на Роланд.
— Добре — отвърна той и кимна. — Супер. Ще ти покажа, ако искаш да видиш.
— Искаме.
— Съжалявам, дете — обърна се старецът към Суон. — Злото победи и е време за последната молитва. Разбираш, нали?
— Злото не е победило! Не всички са такива!
— Сетният час е, дете. Паднах от небесата във вихрушка от огън. Знаех какво трябва да се направи, но изчаквах. Не можех да се насиля да изрека последната молитва. Но вече мога, защото виждам, че светът трябва да бъде пречистен. — „Бог“ се обърна към другите, каза им да го последват и тръгна към една голяма сграда с метален покрив.
— Полковник? — прикани го Приятел. — Теб чакаме.
— Аз ще остана тук.
— Ще дойдеш с нас. — Мъжът с аленото око насочи автомата си в него. — Роланд, вземи пистолета на полковника, ако обичаш.
— Да, сър — отговори веднага капитанът, отиде при Маклин и протегна ръка, за да му поиска оръжието.
Полковникът не помръдна. Дъждът се беше усилил и се стичаше по лицето му.
— Роланд — каза най-накрая с безсилен глас той, — ние двамата създадохме Армията на съвършенството. Заедно. Ние правихме планове за нова Америка, а не… не това нещо там. — Маклин махна с изкуствената си ръка към Приятел. — Той иска да унищожи всичко. На него не му пука за Армията на съвършенството, за новата Америка или за изхранването на армията. Не му пука за момичето, просто иска да я заточи във ферма-затвор и да я махне от пътя си. Не му пука и за теб. Роланд… моля те… не го следвай. Не прави каквото ти казва. — Полковникът се протегна, за да докосне младия мъж, но онзи отстъпи. — Роланд… страхувам се — прошепна той.