Вратата се затвори и в същото време електронните ключалки се задействаха. От тази страна фалшивата стена беше от неръждаема стомана.
Суон и Сестрата се обърнаха към него. Приятел беше сложил пръст на спусъка на автомата, а Маклин се взираше глуповато в президента.
— Готово — каза старецът. — Готово. — Той отстъпи от металния панел и кимна доволен от стореното.
— Отвори вратата! — нареди му полковникът, чиято кожа беше настръхнала. Стените направо го притискаха. Това място много му приличаше на Земен дом. — Не ми харесва да ме затварят! Отвори проклетата врата!
— Заключена е — отговори президентът.
— Отвори я! — изкрещя Маклин.
— Моля те, отвори я! — примоли се Суон.
Старецът поклати сивата си грива.
— Съжалявам, дете. Веднъж заключиш ли вратата оттук, остава заключена завинаги. Излъгах ви за ключа. Просто не исках някой да го извади. Виждате ли, вратата може да се отвори и от вътре, ако разполагате със сребърния ключ. Но сега компютрите са заключени… и няма изход.
— Защо? — попита Сестрата с ококорени очи. — Защо ни заключи тук?
— Защото ще останем, докато не умрем. „Небесните нокти“ ще унищожат всичкото зло… всяка частица от него. Светът ще бъде пречистен и ще може да започне отначало… като един съвсем нов свят. Разбирате ли?
Полковник Маклин атакува вратата от неръждаема стомана и я заудря със здравата си ръка. Изолацията на помещението поглъщаше шумовете като сюнгер, а той дори не успя да огъне метала. Вратата нямаше никакви дръжки, за които да се хване човек. Маклин се обърна към стареца и го нападна със смъртоносната си дясна ръка, която беше вдигната и готова да нанесе смъртоносен удар.
Но преди да достигне жертвата си, Приятел го спря с къс и остър удар в гърлото. Полковникът се задави и падна на колене с изпълнени с ужас очи.
— Не — каза мъжът с аленото око като възрастен, който се кара на непослушно малко дете. Погледна стареца. — Какво е това място? За какво са тези машини и откъде идва захранването?
— Тези тук събират информация от сателитите. — Президентът посочи мейнфрейм компютрите. — Знам как изглежда космосът. Виждал съм земята отгоре. Едно време вярвах… че е добро място. — Старецът примига бавно, когато споменът за падането му през огнената вихрушка го споходи отново като някакъв постоянно повтарящ се кошмар. — Паднах на земята от небесата. Да. Паднах. И дойдох тук, защото знаех, че съм близо до това място. Тук намерих двама души, но вече ги няма. Разполагаха с храна и вода, които щяха да им стигнат за години. Мисля, че… единият от тях умря. Не знам какво се случи с другия. Той просто… изчезна. — Президентът млъкна за миг, докато умът му се прочисти отново. Погледна черната кутия върху гумираната маса и тръгна към нея, изпълнен с благоговение. — Това ще стовари „Небесните нокти“.
— Небесните нокти? Какво имаш предвид?
— Ноктите — отвърна старецът, сякаш другият мъж трябваше да знае. — Тактически далекобойни ядрени ракети. Гледайте… и слушайте. — Въведе кода си на клавиатурата: „СУПЕР“.
Мейнфрейм компютрите започнаха да въртят ролките си по-бързо. Роланд беше като замаян.
Един женски глас — нежен, приятен и хладен като мехлем върху отворена рана — се разнесе от монтираните в стената високоговорители:
— Здравейте, господин президент. Очаквам инструкциите ви. — Гласът напомняше на Сестрата за социален работник в Ню Йорк, който любезно обяснява в поредната студена януарска вечер, че няма повече място в женския приют.
Президентът въведе:
Ето, тук е Беладона, феята на скалите, феята на ситуациите.
— Ето човека с трите жезъла, ето Колелото — отговори безплътният компютърен глас.
— Уха! — впечатли се Роланд.
Ето едноокия търговец, а тази карта…
— Която е обърната, е нещо, което той носи на своя гръб.
Президентът въведе:
Но на мен не ми е позволено да го видя.
— Какво правиш? — изкрещя Сестрата, която беше на границата на паниката. Суон стисна ръката ѝ.
Не намирам Обесения, написа президентът в черната кутия.
— Пазете се от смърт във вода — веднага отговори женският глас. Последва кратка пауза и накрая компютърът довърши: — „Небесните нокти“ са заредени, сър. Разполагате с десет секунди, в които можете да прекратите.
Старецът въведе две букви в клавиатурата: Не.
— Процедура по прекратяване отказана. Ноктите се подготвят за изстрелване, сър. — Гласът беше студен като спомена за лимонада в горещ августовски следобед. — Ноктите ще прихванат целите след тринадесет минути и четиридесет и осем секунди. — Компютърният глас замлъкна.