— Това беше… един много красив свят. Знам. Видях го от голямата черна празнота и наистина беше красив. Знам какъв беше. Знам какъв е сега. Злото ще бъде заличено в сетния час, дете. Целият свят ще бъде пречистен отново от „Небесните нокти“.
— Като убиеш всички, няма да пречистиш света. Така само ще станеш част от Злото.
Президентът нито помръдна, нито проговори за известно време. Най-накрая отвори уста, за да каже нещо, но я затвори отново, сякаш мисълта му сама се беше удавила.
— Девет минути до детонацията — заяви гласът на мъртвата жена.
— Моля те, спри го. — Суон коленичи до стареца. Сърцето ѝ биеше силно в гърдите, а студените нокти на паниката я бяха стиснали здраво за гърлото. Но също така усещаше, че мъжът с аленото око я гледа и знаеше, че не бива да му доставя удоволствието да я види пречупена. — Навън живеят хора, които искат да продължат напред. Моля те… — тя докосна хилавото рамо на изсъхналата му ръка — … моля те, дай им шанс.
Президентът отвори очи.
— Хората могат да различат Доброто от Злото — продължи Суон. — Машините не могат. Затова не ги оставяй да вземат решението, защото то няма да е правилно. Моля те… ако можеш, спри машините.
Старецът мълчеше и я гледаше с мъртвешките си и лишени от надежда очи.
— Можеш ли? — попита го Суон.
Той отново затвори очи. Отвори ги и се загледа в нейните. Кимна.
— Как?
— С кодова дума — обясни ѝ. — Кодова дума… с нея се слага край на молитвата. Но… Злото трябва да бъде унищожено. Светът трябва да бъде пречистен. Кодовата дума може да спре детонацията… но няма да я изрека, защото „Небесните нокти“ трябва да бъдат изстреляни. Няма да я изрека. Не мога.
— Можеш. Ако не искаш да станеш част от Злото, трябва да го направиш.
Лицето на президента като че ли се изкриви от някакво вътрешно налягане. За момент Суон забеляза проблясък светлина в черните кратери на очите му и си помисли, че старецът ще стане, ще отиде до клавиатурата и ще въведе кодовата дума… но тази светлина бързо угасна и той отново се превърна в безумец.
— Не мога. Дори за някого… толкова красив като теб.
Компютърният глас ги прекъсна:
— Осем минути до детонацията.
Приятел стоеше в другия край на помещението и чакаше момичето да се пречупи.
— Източникът на електричеството — каза Роланд, като част от мозъка му осъзнаваше какво беше на път да се случи, но отказваше да го приеме, а друга част повтаряше отново и отново, че той е Кралския рицар и че най-накрая, след толкова много приключения, е стигнал до края на своето тежко приключение. Но все пак беше с истинския Крал и се радваше. — Къде е източникът на електричеството за всичко това?
Президентът стана.
— Ще ти покажа. — Той посочи една врата в другия край на залата. Тя не беше заключена и Роланд мина през нея. С отварянето на вратата Суон чу грохот от течаща вода и също отиде, за да види какво има вътре.
Един коридор отвеждаше до бетонна платформа с висок до кръста метален парапет, който се намираше на около шест метра над подземна река. Водата идваше от един тунел и продължаваше надолу през бетонен преливник, падаше върху наклонен насип и завърташе огромна електрическа турбина, преди да продължи през друг тунел, изсечен в солидната скала. Турбината беше свързана чрез мрежа от кабели с два електрически генератора, които бръмчаха от напрежението, а въздухът миришеше на озон.
— Седем минути до детонацията — проехтя гласът от другото помещение.
Роланд се наведе над парапета и се загледа във въртящата се турбина. Чуваше пращенето на електричеството по кабелите, което произвеждаше подземната река, този неизчерпаем източник на енергия, достатъчна за захранването на компютрите, осветлението и електрическата ограда.
— Миньорите намериха реката преди много време — обясни президентът. — Затова комплексът беше построен тук. — Той килна глава на една страна и се заслуша в ромоленето на водата. — Звукът е толкова чист, нали? Знаех, че е тук. Спомних си, след като паднах от небесата. Пазете се от смърт във водата. — Старецът кимна, изгубен в спомените си. — Да. Пазете се от смърт във водата.
Суон тъкмо щеше да го моли отново да въведе кодовата дума… но видя празното му изражение и разбра, че ще е напразно. Забеляза раздвижване с периферното си зрение и хилещото се чудовище с човешката маска мина през вратата и дойде на платформата.
— Боже? — провикна се Приятел и президентът се обърна към него. — Няма друг начин сателитите да бъдат спрени, нали? Ти си единственият, който може да го направи… ако искаш. Нали така?